— Защо не мога да бъда като вас? — продължила Мери. — Стоях си горе в стаята, без да правя нещо, обзета от съжаление към себе си, а трябваше да съм тук, и като вас да споделям с клетите деца каквато храна имаме! Много ме е срам, но напоследък мозъкът ми просто не е наред. Понякога изпитвам желанието да го убия!
Тя заговорила децата на английски — език, който те никога нямало да научат. Попитала ги вкусно ли е, къде са родителите им и тям подобни.
Момиченцата никога не научили английски, защото от самото начало на Санта Росалия канка-бонският бил езикът на мнозинството. След век и половина това щял да стане езикът на мнозинството от човечеството. Цели четирийсет и две години след това канка-бонският остава единственият език на хората.
Нямало неотложна нужда Мери да търси за децата по-подходяща храна. Диетата от фъстъци и портокали от големите запаси на бара била идеална. Децата изплювали всичко, което не им понасяло — черешите, зелените маслини и малките лукчета. Можели да се хранят без чужда помощ.
Така че Мери и *Уейт разполагали с време да гледат, да приказват и да се опознаят. *Уейт казал, че според него хората са поставени на Земята, за да си помагат, и той затова хранел децата. Казал също, че децата са бъдещето на света и следователно — най-голямото природно богатство на планетата. После добавил:
— Позволете ми да ви се представя. Аз съм Уилард Флеминг от Мус Джо, Саскачеуан.
Мери също казала коя е и с какво се занимава — бивша учителка и вдовица.
Той споделил колко се възхищава от учителите, колко голямо значение са имали те за него на млади години.
— Ако не бяха учителите ми в гимназията — казал той — никога нямаше да завърша Масачузетския технологичен институт. Сигурно изобщо нямаше да завърша дори колеж и щях да си остана автомонтьор като баща си.
— А какво стана от вас? — попитала тя.
— Нула, пресечена на четири, след като съпругата ми умря от рак — рекъл той.
— О, моите съболезнования! — възкликнала Мери.
— Е, вие нямате никаква вина.
— Така е — съгласила се тя.
— А преди това бях инженер и се занимавах с вятърни мелници — продължил, той. — Хрумна ми безумната идея, че тази екологично чиста енергия си стои неизползвана. Това изглежда ли ви безумно?
— Идеята ви е прекрасна — казал Мери. — Ние със съпруга ми често я обсъждахме.
— Компаниите, произвеждащи топлина и електрическа енергия, ме мразеха. Петролните магнати, въгледобивните магнати и тръстът за атомна енергия също ме мразеха.
— Не се и съмнявам!
— Вече могат да не се притесняват — продължил той. — След смъртта на жена ми сложих точка и оттогава скитам по света. Дори не зная какво търся. Много се съмнявам, че мога да намеря нещо, което си струва. В едно само съм сигурен: никога вече няма да обикна.
— Толкова много можете да дадете на света! — възкликнала Мери.
— Ако някога отново обикна — подхвърлил той, — това няма да е някоя от глупавичките, хубавички, пухкави женички, по които си падат мъжете сега. Вижда ми се непоносимо.
— И аз така мисля — съгласила се тя.
— Доста съм разглезен.
— Сигурно сте го заслужавали.
— И сега се питам: „Каква полза от парите?“ Убеден съм, че вашият съпруг е бил съпруг на място, както и моята съпруга…
— Съпругът ми наистина беше добър човек — казала Мери. — Беше направо чудесен.
— Значи и вие сигурно си задавате същия въпрос:
„Каква полза от парите, щом човек е сам?“ Да речем, вие имате милион долари…
— Божичко, нищо подобно нямам!
— Добре тогава, имате сто хиляди…
— Това повече се доближава до истината — съгласила се тя.
— Но сега тези пари са боклук, нали? Може ли с тях да се купи щастие?
— Е, все пак може да се осигурят определени удобства — рекла Мери.
— Сигурно имате хубава къща — подхвърлил *Уейт.
— Не е лоша — казала Мери.
— Сигурно имате и кола, или дори две-три коли — казал той.
— Колата е една — рекла тя.
— Ловя се на бас, че е мерцедес.
— Не, джип е.
— И положително имате ценни книжа, както имам и аз.
— Компанията на Рой имаше програма за закупуване на акции.
— Разбира се. Програма за осигуровка, програма за пенсиониране, както и всички останали мечти на средната класа за спокоен живот.