И *Зигфрид подал „Мандаракс“ на *Уейт, за да разговаря с Хисако. Той бил взел падналия до тялото на Хирогучи компютър. И двете тела били прибрани в разбития магазин за сувенири. *Зигфрид собственоръчно ги покрил със сувенирни кувертюри, върху които имало образа на Чарлс Дарвин, чийто портрет висял и в бара.
И така *Зигфрид фон Клайст грижливо настанил Мери Хепбърн, Хисако Хирогучи, *Джеймс Уейт, Сълини Макинтош и *Казак във весело нашарения автобус, паркиран пред хотела. Автобусът бил предназначен да откара до летището музикантите и танцьорите, които да приветстват знаменитостите от Ню Йорк. С групата тръгнали и шестте момичета канка-боно, а аз сложих звездичка пред името на кучето, понеже то скоро ще бъде убито и изядено от децата. Времената не били кучешки.
Сълини искала да знае къде е баща й, а Хисако — къде е съпругът й. *Зигфрид казал, че те вече са заминали за летището. Планът му бил да качи гостите на някой самолет, независимо дали полетът е търговски, чартърен или военен, за да ги спаси от опасностите в Еквадор. Истината за Андрю Макинтош и Дзенджи Хирогучи щяла да е последното, което те ще чуят преди отлитането, а тогава сигурно щели да го понесат, независимо че можели да полудеят от скръб.
За да залъже Мери, той се съгласил да вземат и шестте момиченца. Езикът им оставал неразбираем дори с помощта на „Мандаракс“. На двайсет думи компютърът сякаш успявал да определи една, като свързана с езика кечуа, лингва франка на Инкската империя. Сегиз-тогиз на „Мандаракс“ се струвало, че чува и нещо като арабски — лингва франка на търговията с роби от Африка преди толкова много години.
Ето една идея на големите мозъци, за която не съм чувал напоследък: човешкото робство. Можеш ли да държиш някого под иго, ако имаш само плавници и уста?
32.
Тъкмо когато групата се настанила удобно в автобуса пред хотел „Елдорадо“, по няколко транзистора в тълпата чули съобщението, че „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“ се отменя. За тълпата, както и за войниците, които просто били цивилни в униформа, това означавало, че храната в хотела принадлежи на всички. Запомнете какво ще ви кажа аз, който се навъртам по Земята от милион години: като се вникне в същността, всеки път основният въпрос е храната.
Както казвал „Мандаракс“:
„На първо място месото, а след него — моралът“.
Тълпата се втурнала към хотела и мигновено заляла автобуса, макар че и той, и хората в него не представлявали интерес за гладните метежници. Те обаче започнали да удрят по автобуса и да крещят, терзани от мисълта, че хотелът вече е обран и за тях не е останала храна.
Положително хората в автобуса много са се изплашили. Тълпата можела да го прекатури или да го подпали. Ако го замерели с камъни, стъклата щели да се превърнат в шрапнели. Можели да оцелеят само легналите на пода между седалките. Тогава Хисако Хирогучи за пръв път проявила близост със Сълини, като я насочила с ръце и тихо прошепнала на японски, че Сълини трябва да коленичи на пода с наведена глава. После Хисако коленичила до Сълини и *Казак, и я прегърнала през раменете.
С каква нежност щели да се грижат една за друга Хисако и Сълини през следващите години! Какво красиво и мило дете щели да отгледат! Колко им се възхищавах!
Такива работи. А *Джеймс Уейт отново се представил като защитник на децата. Закрил със собственото си тяло ужасените момиченца от племето канка-боно, легнали на пода. Той възнамерявал по възможност да спаси само себе си, но Мери Хепбърн уловила ръцете му и го дръпнала, така че двамата образували жива защитна стена. Ако полетели парчета стъкло, щели да се забият в тях, а не в децата.
Както казвал „Мандаракс“:
„Няма по-голяма любов от любовта на човека, готов да жертва своя живот за приятелите си“.
Минало известно време, преди в сърцето на *Уейт да се появи „мъждене“ — други думи, преди фибрите да започнат да трептят от само себе си, така че кръвта му да не циркулира правилно. Това отново имало връзка с неговата наследственост. Самият той нямало как да го знае, но и баща му, и майка му, които били също баща и дъщеря, починали от инфаркт малко след като навършили четирийсет години.
Човечеството е имало късмет, че *Уейт не живял достатъчно дълго, та да вземе участие в брачните игри на Санта Росалия. От друга страна може би нямаше да е от голямо значение, ако днешните хора бяха наследили бомбата със закъснител, която е била сърцето му, понеже всъщност никой не доживява до времето за избухване на бомбата. Днес всеки на възрастта на *Уейт би бил смятан за Матусал.