Междувременно долу край пристанището друга тълпа, друг мъждеещ орган от социалната система на Еквадор, отмъквала от „Баиа де Дарвин“ не само храната, но и телевизорите, телефоните, локатора, сонара, радиоапаратите, крушките, компасите, тоалетната хартия, килимите, сапуна, тенджерите и тиганите, навигационните карти, дюшеците, извънбордовите мотори, надуваемите лодки и така нататък, и така нататък. Тези оцелели хора се опитали да откраднат дори макарата за вдигане и спускане на котвите, но успели само безвъзвратно да я повредят.
Добре, че оставили спасителните лодки — но задигнали и от тях хранителните запаси, приготвени за критични обстоятелства.
А капитан фон Клайст, с опасност за живота му, бил прогонен по бельо до наблюдателната площадка на главната мачта.
Тълпата край „Елдорадо“ преминала през автобуса като приливна вълна и го оставила, така да се каже, на сухо. Автобусът можел да тръгне за където си иска. Наоколо почти не останали хора освен няколкото тела на пострадали и убити в тъпканицата.
Тогава *Зигфрид фон Клайст геройски потиснал гърчовете и без да обръща внимание на халюцинациите, симптоматични за Хънтингтъновата хорея, заел шофьорското място. Сметнал, че е най-добре десетината пътници да останат, където били — на пода, та да не се виждат отвън и да намират утеха в топлината от телата си.
Запалил мотора и разбрал, че резервоарът е пълен. Включил климатичната инсталация. Съобщил на английски — единствения общ език с някои от пътниците, че след минута-две вътре ще стане прохладно — обещание, което можел да изпълни.
Навън се здрачавало, затова той запалил малките фарове.
Горе-долу по същото време държавата Перу обявила война на Еквадор. Два перуански бомбардировача навлезли в еквадорска територия — единият с ракета, настроена на локаторните сигнали, идещи от международното летище „Гуаякил“, а другият с ракета, настроена на локаторните сигнали, идещи от военноморската база на галапагоския остров Балтра, приютил един учебен платноход, шест кораба на бреговата охрана, два презокеански влекача, патрулна подводница, сух док, и — намиращ се на сухо в дока разрушител. От корабите на еквадорската флота разрушителят бил най-големият, с едно изключение — корабът „Баиа де Дарвин“.
Както казвал „Мандаракс“:
„Това бяха най-славните, но и най-позорните дни, време на мъдрост, но и време на глупост, епоха на вяра и епоха на неверие, период на Светлина и период на Мрак, пролет на надеждата и зима на отчаянието — всичко беше пред нас, и пред нас нямаше нищо, всички бяхме се запътили право към Небесата, и същевременно вървяхме точно в противоположната посока“.
33.
Понякога си представям какво ли щеше да стане с човечеството, ако първите заселници на Санта Росалия бяха пътниците от първоначалния списък и екипажа на „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“: естествено, капитан фон Клайст, Хисако Хирогучи, Сълини Макинтош и Мери Хепбърн, но вместо момиченцата от племето канка-боно — моряците, офицерите, Жаклин Онасис, доктор Хенри Кисинджър, Рудолф Нуреев, Мик Джагър, Палома Пикасо, Уолтър Кронкайт, Боби Кинг, Робер Пепин (най-големият майстор готвач във Франция и — разбира се — Андрю Макинтош, Дзенджи Хирогучи и така нататък.
Островът, макар и трудно, можел да поеме изброените хора. Предполагам, че е щяло да има борби и пререкания, а дори и убийства при намаляването на запасите от храна и вода. Допускам, че някои от хората щели да си въобразят, че Природата (или нещо друго) би се зарадвала, ако те излязат победители. Но що се отнася до еволюцията, оцеляването им не би струвало и пукната пара, след като нямало да се размножат, а повечето жени от списъка били излезли от детеродна възраст и не си струвало да стават обект на борба.
Всъщност през първите тринайсет години на остров Санта Росалия, преди Акико да навлезе в пубертета, единствените способни да раждат жени били сляпата Сълини и Хисако Хирогучи, вече дала живот на дете, цялото покрито с козина, и още три жени, които били нормални. Вероятно всички те, дори против волята им, щели да бъдат оплодени от победителите. В крайна сметка обаче според мен нямало да бъде от особено значение кои мъже извършват оплождането — Мик Джагър, доктор Хенри Кисинджър, капитанът или стюардът. Човечеството пък щяло да стане горе-долу такова, каквото е сега.