Выбрать главу

В крайна сметка щели да оцелеят не най-кръвожадните борци, а най-способните риболовци. Такъв е механизмът, действащ на островите.

Имало живи мейнски омари, които се разминали на косъм от това да се провери издръжливостта им за оцеляване в Галапагоския архипелаг. Преди да бъде ограбен „Баиа де Дарвин“, в трюма му, в басейни с морска вода и достъп на въздух имало двеста омара.

Водите около Санта Росалия щели да бъдат достатъчно студени за тях, но вероятно и твърде дълбоки. Все пак за омарите може да се каже следното: те приличали на човешките същества по това, че ако им се наложело, ставали всеядни.

Когато остарял и достигнал преклонна възраст, капитан фон Клайст се сетил за тези омари. Колкото повече остарявал, толкова по-ясно си спомнял за минали събития. И веднъж след вечеря той се заел да забавлява Акико, косматата дъщеря на Хисако Хирогучи, с научнофантастична измислица, чието встъпление било, че мейнските омари стигнали до островите, че изминали милион години (както и сега), и омарите станали господстващ вид на планетата, построили градове, театри, болници, обществен транспорт и така нататък. В разказа му имало омари, които свирят на цигулка, откриват извършителите на убийства, занимават се с микрохирургия, членуват в читателски клубове и така нататък.

Поуката от историята била, че омарите постъпили точно както хората: оплескали всичко. А до един желаели да си бъдат обикновени омари, особено след като вече нямало човешки същества, които искат да ги сварят живи.

Това било единственото, от което омарите най-първо се оплаквали: че ги варят живи. А сега, понеже вече не искали да ги варят живи, трябвало да създават симфонични оркестри и така нататък. Носителят на главната идея в разказа на капитана бил ниско платеният втори свирач на френски рог от Омарбургския симфоничен оркестър, чиято съпруга току-що му била отнета от един професионален хокеист.

Когато капитанът съчинил тази история, той нямал представа, че навсякъде другаде човечеството е на ръба на изчезването, че останалите форми на живот срещали все по-малко и по-малко съпротива, ако били с тенденция да станат господстващи. Капитанът, както и останалите от Санта Росалия, никога нямало да научат за това. Пък и аз имам предвид само господството на големи форми на живот над други големи форми на живот. Истината е, че организмите, удържащи победа над планетата, винаги са били микроскопични. При всички срещи на Давидите с Голиатите нима е имало случай да е побеждавал някой Голиат?

Следователно на равнището, отнасящо се до големите твари, чиято борба се виждала, омарите несъмнено са били незначителни претенденти да се превърнат в сложните конструктивни и деструктивни организми, каквито били хората. Ако вместо за омарите капитанът обаче беше разказал гадна приказка за октоподите, тя е можела да не прозвучи толкова нелепо. И тогава, както и сега, тези лепкави създания имали високо развити мозъци, чиято основна функция била да контролират гъвкавите им пипала. Може да се каже, че тяхното положение не се различавало много от положението на хората, които трябвало да контролират ръцете си. Допускам, че мозъците на октоподите можели да карат пипалата и себе си да вършат и други неща, освен да ловят риба.

Но досега не съм срещал октопод, пък и нито една друга твар, която да не е напълно доволна, ако през целия си живот на Земята е просто събирач на храна, и да не бяга от експериментите с неограничена алчност и амбиция, провеждани от човечеството.

Колкото до това, че човешките същества могат да се върнат назад, към употребата на сечива, построяването на къщи, свиренето на музикални инструменти, и така нататък, сега те ще трябва да го вършат с муцуните си. Ръцете им са се превърнали в плавници, в които срасналите кости са почти неподвижни. Всеки плавник има пет закърнели чуканчета, които служат само за украса и привличат противоположния пол през размножителния период. Това всъщност са върховете на видоизменените пръсти. Нещо повече — онези части от човешките мозъци, които са контролирали ръцете, вече просто не съществуват и по тези причини човешките черепи са с удължена форма. Колкото по-аеродинамична е формата на черепа, толкова по-способен е риболовецът.