Така че капитанът, печелещ време, и мъчейки се да изглежда мъдър и будещ уважение, макар че не можел да се държи на крака, казал на брат си:
— Не съм убеден, че състоянието на онзи човек позволяваше да бъде преместен.
*Зигфрид изгубил търпение и рекъл:
— Много лошо стана, нали? Голяма работа, че преместихме горкото копеле. Може би трябваше да извикаме хеликоптер, който да го отнесе до младоженския апартамент на „Уолдорф — Астория“!
Това щели да бъдат последните думи, разменени между братята фон Клайст, като изключим възклицанията „Хоп!“, „Аре!“, „Давай!“ и така нататък, докато капитанът безуспешно и многократно правел опити да се покатери на покрива.
Накрая все пак се покатерил, макар че се почувствал ужасно унизен. А оттам поне успял да се качи на борда без чужда помощ. После *Зигфрид казал на Мери също да се качи на кораба, заедно с останалите, и да се погрижи както може за *Уейт, който за него бил Уилард Флеминг. Тя го послушала с чувството, че мъжкото самолюбие не му позволява да разчита на чужда помощ за собственото си качване на автобуса.
Така *Зигфрид останал сам на вълнолома, загледан нагоре, към палубата. Там очаквали да се присъедини към тях, но това не станало — *Зигфрид седнал на шофьорското място. Независимо, че крайниците му мърдали произволно, той запалил мотора. Възнамерявал да потегли към града с пределна скорост и да се самоубие, като се блъсне в нещо.
Но преди да включи скоростите, той бил оглушен от друг страхотен взрив, който не избухнал нито в града, нито близо до него. Епицентърът бил по течението на реката, някъде в безлюдните тресавища.
38.
Вторият взрив бил като първия. Една ракета се съвокупила с радиолокатор. В случая локаторът се намирал на малкия колумбийски товарен кораб „Сан Матео“. Рикардо Кортес, перуанският пилот, който вдъхнал живот на ракетата, смятал, че тя се е влюбила в локатора на „Баиа де Дарвин“, който обаче вече нямал локатор, така че що се отнася до въпросната ракета, бил изгубил своя сексапил.
Майор Кортес извършил — както се казвало преди милион години — „грешка поради заблуда“.
Нека се знае, че ако „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“ било протекло по план, със знаменитости на борда, перуанците никога нямало да предприемат атака срещу „Баиа де Дарвин“. В Перу никога нямало да пренебрегнат мнението на световната общественост чак дотам. Но с отлагането на пътуването корабът преминал към съвсем друга опера, така да се каже — можел да се превърне в десантна единица и било близко до ума, че ще бъде управляван от хора, които успешно полагат усилия да бъдат взривени, залети с напалм, разстреляни с картечници и така нататък — на него се очаквало да има морски пехотинци.
Така наречените колумбианос се намирали в огряното от луната тресавище, на път за открития океан и дома, и от седмица насам за пръв път се хранели като хората, въобразявайки си, че локаторът им бди над тях като една въртяща се Дева Мария, и никога няма да допусне те да пострадат. Колко жестоко се лъжели!
Между другото те се хранели с една остаряла дойна крава, която спряла да дава мляко. Това се криело под брезента на танкера, снабдил „Сан Матео“: въпросната дойна крава, все още доста жива. Вдигнали я на борда далече от вълнолома, така че хората от брега да не видят нищо. Защото някои от тях били стигнали до такова отчаяние, че можели да убият заради нея.
Кравата представлявала страхотно количество протеин, което напускало Еквадор.
Интересен е начинът, по който вдигнали кравата на борда. Не я вързали през тялото, нито я сложили в мрежата за товари. Направили й корона от въжета, увита многократно около роговете, и забили металната кука на кулокрана в сплетената корона. После кранистът започнал да навива кабела и скоро кравата увиснала във въздуха — изправена за пръв път в живота си, с разкрачени задни крака и виме, изложено на показ, с протегнати почти хоризонтално предни крака, така че общата й конфигурация напомняла на кенгуру.
Еволюционният процес, създал това огромно млекопитаещо, не бил предвидил изпадането в подобно положение, при което цялата тежест на тялото се прехвърля върху врата. Докато кравата се полюшвала, вратът й започнал да прилича на шията на синеног рибояд, лебед или безкрил корморан.