*Мери тръгнала, макар че и тя отдавна не била млада, а вече осемдесетгодишна и нямала зъби. Гръбнакът й имал формата на въпросителна, съсипан от остеопороза, както я осведомил *"Мандаракс". Не че имало нужда *"Мандаракс" да й го казва. Костите и на баба й, и на майка й, преди да умрат били станали меки като тръстики. Това е още един наследствен дефект, който не е познат в днешно време.
По отношение на *капитана *"Мандаракс" направил мъдрото предположение, че той страда от болестта на Алцхаймер. Старият хапльо вече не можел да се грижи за себе си и не знаел къде се намира. Щял да умре от глад, ако Акико не му носела храна всеки ден и не гледала някак да го накара да хапне поне малко. *Капитанът бил на осемдесет и шест години.
Както казвал *"Мандаракс":
И *Мери, цялата прегърбена, се дотътрила до пухестия балдахин на *капитана, който едно време бил и неин. Не била ходила там от двайсет години. През това време много пъти балдахинът, както и мангровите клони и пръти, на които се крепял, а и самото легло, били подменяни. Но в архитектурно отношение мястото си оставало същото: растящите мангрови храсти били просечени чак до океанския бряг и в процепа се виждала плитчината, в която преди толкова много години заседнал „Гърмящият транспарант“.
Между другото онова, което в крайна сметка измъкнало кораба от плитчината, било насъбралата се на кърмата му дъждовна и морска вода. Морската вода проникнала в шахтата на едно от мощните витла. И една нощ корабът потънал. Никой не го видял как потегля за последния етап от „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“ — три километра право надолу към царството на злия Морски дух.
13.
Мрачно място е историческата плитчина близо до дома на *капитана! Учудвам се, че е искал да я вижда всеки ден. Точно по тази полупотопена гърбица суша се спуснали ръка за ръка *Хисако Хирогучи и сляпата *Сълини Макинтош, когато заедно потърсили и намерили синия тунел към Отвъдния свят. Тогава *Сълини била на четирийсет и осем години и още можела да ражда. А *Хисако била на петдесет и шест години и отдавна нямала овулация.
Всеки път, когато видела плитчината, Акико отново се разстройвала. Чувствала се виновна за самоубийството на двете жени, които я отгледали, макар че според *"Мандаракс" несъмнена причина за смъртта на двете била скритата, еднопосочна и вероятно наследствена депресия на *Хисако.
Но имало един факт, който Акико не можела да пренебрегне: *Хисако и *Сълини се самоубили скоро след като Акико си направила собствено домакинство.
Тогава тя била на двайсет и две години. Камикадзе още не бил влязъл в пубертета, така че това не било свързано с него. Акико просто заживяла сама, което много й харесало. На нейната възраст повечето млади хора отдавна напускат родното гнездо и аз напълно я подкрепях. Виждах колко се измъчва, когато *Хисако и *Сълини продължават да разговарят с нея като с дете, а тя вече беше силна и зряла жена. Бездруго търпя това прекалено дълго, защото им беше много благодарна за всичко, което те бяха направили за нея, когато е била безпомощна.
Не знам дали ще ми повярвате, но в деня, когато тя ги напусна, те както винаги й бяха накълцали предварително месото от синеногия рибояд.
Цял месец подир това те продължаваха да предвиждат място за нея на трапезата, накълцваха й предварително месото, като й говореха гальовно или приятелски я закачаха, макар че нея вече я нямаше там.
После явно е дошъл денят, когато не си е струвало да се живее.
Независимо от всичките си болежки *Мери Хепбърн била в добро състояние, когато отишла да види *капитана на смъртния му одър. Все още сама събирала и приготвяла храната си, и домът й блестял от чистота. Тя напълно заслужено се гордеела с това. За разлика от *Мери *капитанът бил в тежест на колонията, тоест в тежест на Акико. *Мери често казвала, че ако усети да се превръща в тежест на някого, тя ще последва Хисако и Сълини в плитчината, и ще се събере с втория си съпруг на океанското дъно.