Контрастът между нейните ходила и ходилата на разглезения *капитан бил поразителен — те явно можели да разкажат съвсем различни истории. Неговите били бели и меки. Нейните били груби и здрави като туристическите обуща, които била занесла в Гуаякил преди толкова много години.
Тя казала на мъжа, с когото не била разговаряла от двайсет години:
— Научих, че си много болен.
Всъщност *капитанът все още изглеждал красив, със запазено тяло. Имал хубав вид и бил чист, понеже Акико го къпела всеки ден и миела косата и брадата, му. Използвала сапун, който жените канка-боно правели от стрити кости и пингвинска лой.
Едно нещо дразнело при болестта на *капитана: че тялото му продължавало да се намира в идеална форма. Било много по-силно от тялото на *Мери. Не то, а неговият скапал се мозък го карал да прекарва толкова време в леглото, да се изпуска, да отказва да яде и така нататък.
И още нещо: неговото състояние не било характерно само за Санта Росалия. Милиони старци на материка били безпомощни като бебета, и млади хора, състрадателни като Акико, се грижели за тях. А благодарение на акулите и на китовете убийци в днешно време проблемите, свързани със стареенето, не съществуват.
— Коя е тази вещица? — попитал *капитанът Акико. Мразя грозните жени. През живота си не съм виждал толкова грозна жена!
— Това е *Мери Хепбърн, госпожа Флеминг, дядо — казала Акико и по косматата й буза се плъзнала сълза. — Това е баба.
— Не познавам тая жена — рекъл той. — Кажи й да се маха оттук. Ще затворя очи. Като ги отворя, искам да я няма.
Той затворил очи и започнал да брои високо, макар и под нос.
Акико доближила *Мери, уловила я за крехката дясна ръка и казала:
— О, бабо, нямах представа, че той ще се държи така!
А *Мери й отговорила, без да понижава глас:
— И преди не се държеше по-хубаво.
*Капитанът продължавал да брои.
Наблизо, откъм извора, който бил на петстотин метра от тях, долетели победоносен вик на мъж и игрив женски смях. Мъжкият вик бил познат на острова. Така обикновено Камикадзе съобщавал, че е уловил същество от женски пол и започва съвокуплението. Тогава той бил на деветнайсет години, малко прехвърлил разцвета си, и като единствен пълноценен мъж на острова бил склонен да извършва полов акт с всеки или с всичко по всяко време. Това било още една мъка, която трябвало да понесе Акико — че другарят й не е способен да й бъде верен. Акико наистина била свята жена.
Жената, която Камикадзе уловил на извора, била Дърно, собствената му леля, която вече не можела да има деца. Но на Камикадзе му било все едно. Въпреки това щели да се съвокупят. Като по-млад той се бил съвокупявал дори с морски лъвове и тюлени, докато Акико не го убедила, ако не заради негово, то заради нейно добро, да престане да прави поне това.
Нито един морски лъв или морски тюлен не заченал от Камикадзе, и в известен смисъл това е жалко. Ако Камикадзе беше успял да оплоди поне един екземпляр, еволюцията на съвременното човечество можеше да отнеме по-малко от милион години.
Но отново ще кажа: а нима някой е бързал за някъде?
*Капитанът отворил очи и казал на *Мери:
— Защо си още тук?
А тя му отвърнала:
— О, не ми обръщай внимание. Аз съм просто една жена, с която ти живя десет години.
В този миг Лира, друга жена от канка-боните, извикала на Акико на канка-бонски, че Орлон, четиригодишният син на Акико си е счупил ръката и Акико веднага трябва да си иде у дома. Лира не искала да се приближи повече до жилището на *капитана, защото смятала, че там върлува много лоша магия.
Тогава Акико помолила *Мери да постои при *капитана, докато тя си отиде до къщи. Обещала да се върне колкото може по-скоро.
— Ще бъдеш добро момче, нали? — казала тя на *капитана. — Обещаваш ли?
*Капитанът кисело обещал.
*Мери била взела и *"Мандаракс", по молба на Акико, която се надявала да го използва, за да разбере каква диагноза може да се постави на болестта, накарала *капитана през изтеклото денонощие на няколко пъти да изпадне в наподобяваща смърт кома.
Но когато *Мери му показала компютъра, преди да успее да му зададе първия въпрос, *капитанът направил нещо изумително: грабнал машинката от ръцете й и се изправил, сякаш му нямало нищо.
— Мразя този кучи син повече от всичко на света! — казал той, смъкнал се до брега, нагазил до колене и запокитил компютъра в плитчината.