— Томи — извика Уайт и направи знак на фотографа да дойде при тях. — Трябва да заснемеш нещо.
Томи го погледна така, сякаш искаше да каже: „Няма ли край това изродско шоу?“
— Веднага — подкани го Уайт.
Фотографът нагласи очилата си и заобиколи от лявата страна на леглото.
— О, Боже! — възкликна и поклати глава. — Ненормална работа!
Изрязаните фигури на гърба на жертвата приличаха на странна комбинация от символи и букви, които образуваха четири отделни хоризонтални реда. Знаците бяха грубо изрязани в прави линии, без извивки.
След няколко секунди Томи се успокои и започна да снима. Въпреки заслепяващата светлина на светкавицата на фотоапарата, която проблясваше зад тях, Хънтър остана съсредоточен.
Докато погледът му се преместваше от буква на символ и от прав ред на прав ред, в сърцето му се зароди нов трепет и набра инерция като ракета.
— Това някакъв език за боготворене на Сатаната ли е? Или някаква друга подобна щуротия? — попита Гарсия.
Хънтър бавно поклати глава.
— Е, определено не е английски — каза Уайт.
— Може да е извънземен език — предположи фотографът.
— По-лесно е да повярвам в това, отколкото, че човешко същество е способно да извърши такива гадости.
— Не — най-после наруши мълчанието си Хънтър. Гласът му беше монотонен. — Това е латински.
— Латински?
Карлос и Томи погледнаха Хънтър и се намръщиха озадачено, а после отново насочиха вниманието си към знаците на гърба на жертвата и дълго ги гледаха.
Уайт също не изглеждаше убеден.
— Не виждам такова нещо, Робърт — каза той, накланяйки глава ту наляво, ту надясно. — А моят латински изобщо не е лош.
— Ако е латински, тогава какво означават символите? — попита Гарсия.
— Не са символи — отвърна Хънтър, но разбираше, че всеки би сбъркал изрязаните в плътта букви със символи. — Просто буквите са изписани небрежно.
Карлос и Уайт не можаха да проследят мисълта му.
— Ще я държите ли, момчета? — попита Хънтър. — Искам да освободя ръцете си.
— Да, държим я — отговори Уайт.
Робърт пусна трупа.
Гарсия и Уайт го задържаха изправен.
— Тези порязвания по кожата — започна Хънтър, като сочеше, докато обясняваше. — Линиите, използвани да се оформят буквите, са направени с бързи разрязвания с някакво острие.
— Той пресъздаде движението с ръка и протегнат показалец.
— Да, добре — съгласи се Карлос.
Уайт също кимна.
— И както виждате — продължи Хънтър и пак посочи, — извършителят е използвал само прави линии, няма извивки. Това ни предоставя две възможности за избор. Или нарочно е нарисувал някои букви по този начин, или не е внимавал, докато ги е изрязвал. И в двата случая тук има няколко линии, които не са свързани там, където трябва, защото или не е стигнало мястото, или е пропусната целта. Затова някои знаци приличат повече на символи, отколкото на букви.
Гарсия, Уайт и Томи, който беше престанал да снима, за да се съсредоточи върху обяснението на Хънтър, все още изглеждаха озадачени.
Робърт се опита да поясни.
— Например тук. Това би трябвало да е „Р”. — Изписа с пръст буквата над вече съществуващата, без да докосва жертвата, но този път използва извита линия. — А това е „D”. — Повтори същото. — Някои са и много разкривени, и неравни и затова се виждат много по-трудно. Ето например тук. Това би трябвало да е „Н”, това „М”, това „S” и това „С”.
Докато изписваше с пръст буквите, доводите му започнаха да стават много по-смислени.
— Да ме вземат дяволите — рече Карлос и отвори широко очи от почуда, докато гледаше знаците. Загадката започваше да му се изяснява, но все още не разбираше всичко.
— Следващият ни проблем е, че както виждате всички — Хънтър още не беше приключил, — тук има четири ясни хоризонтални линии, които предполагат, че има и четири различни думи, но не е така.
Гарсия все още гледаше объркано изрязаните в плътта знаци.
— Колко са думите? — попита Уайт.
— Три — отвърна Хънтър. — Но са разделени на абсолютно произволни места, за да “се образуват четири реда. Ако ми дадете лист и писалка, ще ви покажа.
— Аз имам — рече фотографът и отиде до калъфа на фотоапарата си, който беше оставил до вратата на спалнята. След няколко секунди даде тефтерче и писалка на детектива.
— Ето го първият ред.
Робърт изричаше всяка буква на глас, като първо я посочваше върху гърба на жертвата, а после я записваше в тефтерчето.
Накрая им показа какво е написал.
PULCHR.
ITUDOCI.