Косата на Кристин Ривърс, която беше оформена на големи къдрици, беше огненочервена.
— Под яркочервения цвят косата на Кристин Ривърс е била естествено червена — продължи Хънтър.
Той прелисти досието и избра друга снимка на Кристин Ривърс, която я показваше седнала на пейка с две други млади жени. Косата й беше разпусната и падаше няколко сантиметра под раменете й във великолепен оттенък на естествено червено.
— Доколкото ни е известно, тази снимка е направена само няколко дни преди Кристин Ривърс да бъде убита — добави Хънтър.
Гарсия и агент Уилямс все още изглеждаха озадачени, но съдейки по изражението на агент Фишър, Хънтър разбра, че тя схваща за какво става дума.
— Естествено червенокосите жени са по-малко от два процента от населението на света — обясни той.
— А комбинацията от естествено червена коса и сини очи е най-рядката между очи и коса в света — продължи мисълта му агент Фишър и го погледна. — И аз чета много.
— Точно така — потвърди Хънтър. — Комбинацията от червена коса и сини очи присъства в по-малко от нула цяло и пет десети в населението на света. Това е най-рядката комбинация на земята. — Посочи израза на латински, който убиецът беше изрязал върху гърба на Кристин Ривърс.
Pulchritudo in coniunctio — красотата е в комбинацията.
Озадачеността в израженията на лицата на всички се засили.
Хънтър продължи с насъбраната инерция, като посочи втората фотография вляво.
— Нека преминем към втората жертва — каза. — Албърт Грийн.
Снимката, която Хънтър беше сложил на бюрото, беше същата, която агент Уилямс бе показал на детективите в кабинета им, когато се срещнаха за пръв път. На нея възрастният мъж беше вдигнал глава от вестника, който четеше.
— Както знаем всички, убиецът е взел само очите на господин Грийн, нищо повече — продължи Хънтър.
Думите му накараха всички да пристъпят по-близо и да съсредоточат вниманието си върху очите на стареца.
— Има ли нещо особено в тях? — попита Гарсия.
— Има — потвърди Хънтър. — Нещо, което липсва в личното му досие.
— И какво е то? — попита агент Уилямс.
— Нещо на снимката не ви ли се вижда малко странно? — попита Хънтър.
Тримата отново се втренчиха във фотографията на бюрото.
Хънтър зачака.
— Не виждам нищо — пръв отговори агент Уилямс.
Агент Фишър все още се опитваше да забележи нещо.
— Вестникът — подсказа им Хънтър.
Двамата агенти на ФБР веднага насочиха вниманието си към вестника, който държеше Албърт Грийн. Присвиха очи и се опитаха да прочетат заглавията.
Неизвестно защо агент Фишър се помъчи да види датата на първата страница.
Погледът на Гарсия, от друга страна, се стрелкаше между Албърт Грийн и вестника и обратно.
— Няма очила — каза накрая той.
Хънтър кимна одобрително на партньора си.
— Какво? — Агент Фишър не изглеждаше убедена.
— Той не носи очила — повтори Гарсия.
— Албърт Грийн е бил на осемдесет и четири години — каза Хънтър. — Зрението на повечето от нас, дори ако вече носим очила, започва значително да се влошава на възраст около четирийсет и пет години. Влошаването прогресира, докато остаряваме, и очите ни стават все по-слаби. Случаят с Албърт Грийн обаче явно не е бил такъв.
— И разбра това от снимката? — недоверчиво попита агент Фишър. — Той може да е носел лещи.
— Не е носел — отговори Хънтър. — По-рано днес говорих по телефона с дъщеря му. Имал е някои проблеми със здравето, но зрението му никога не се влошило, поне до степента, до която би се очаквало. Албърт Грийн никога не е носил очила. Не се е нуждаел от тях.
— Никога? — Агент Уилямс също не изглеждаше убеден.
— Когато станал на шейсет и пет — разказа Хънтър онова, което му беше казала по телефона дъщерята на Грийн, — тя го накарала насила да отиде на оптик с нея, защото не можела да повярва, че не му трябват очила на тази възраст. Мислела, че той само проявява твърдоглавието си, но се оказало, че не е така. Лекарят се изненадал колко добро е зрението на господин Грийн.
— На шейсет и пет? — попита агент Фишър. — Но Албърт Грийн е бил на осемдесет и четири, когато е бил убит. Зрението му лесно може да се е влошило за деветнайсет години.
— Да, би се очаквало — съгласи се Хънтър, — но явно не е станало така. Дъщерята на господин Грийн ми каза, че след първото посещение при оптик, го карала да ходи на преглед всяка година. — Той поклати глава. — Нищо. Година след година резултатите били едни и същи. Зрението на господин Грийн било стабилно като непревземаема крепост. Преди две години, точно след осемдесет и втория му рожден ден тя го завела в специализирана клиника при офталмолог, не оптик, защото вече не вярвала на резултатите. Започвала да си мисли, че оптиците грешат. След купища прегледи и изследвания офталмологът потвърдил, че зрението на господин Грийн се влошава, но много, много по-бавно, отколкото се смята за нормално. На осемдесет и четири зрението му било като на човек на половината на годините му.