— Не съм сигурен — възрази Гарсия, изпреварвайки партньора си с отговора.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако Робърт е прав — обясни Карлос, — ако убиецът наистина колекционира редки части на тялото, за да създаде галерия или да си сготви яхния, или каквото там друго иска да направи, тогава теорията би обяснила и единственото нещо, което ни беше трудно да свържем с версията за „изкуство”.
— И кое е то? — попита агент Фишър.
— Процесът на подбор на жертвите. — Този път агент Уилямс изпревари Гарсия с отговора. Тонът му беше замислен, а очите му — отново втренчени в снимките на бюрото на Хънтър.
— Процесът на подбор на жертвите — потвърди Хънтър и пренареди няколко снимки. — Как са избрани жертвите? Защо са избрани? Това беше едно от парчетата на ребуса, което не можахме да поставим на мястото му. Най-доброто, което измислихме, е, че ги избира на произволен принцип, но ако убиецът колекционира редки части на човешкото тяло, тогава в избора на жертвите няма нищо произволно. Напротив, той търси нещо определено. Затова пътува. Отива там, където са тези хора, защото те са уникални и онова, което му предлагат — истинска, естествена, — не може да бъде изфабрикувано или копирано.
Агент Фишър стисна зъби. Ако Хънтър беше прав, тогава жертвите не бяха избрани произволно. Убиецът не се разхождаше и не отмъкваше жертвите си от улиците, като хвърляше ези-тура. Той знаеше предварително кои ще бъдат жертвите му и това им предоставяше нещо, върху което да работят.
— Тогава как ги намира? — развълнувано попита тя. — Как може някой да намери хора с редки състояния или нещо уникално или особено в тях, като рядка кръвна група, цвят на очите или нещо друго? По медицинските картони?
— Твърде е възможно — съгласи се агент Уилямс. И в неговия глас прозвуча вълнение. — Информацията, от която се е нуждаел убиецът, за да го насочи към повечето жертви, лесно би могла да се намери чрез амбулаторните карти, с изключение на Линда Паркър.
— Не са му били необходими данните за здравето й, за да разбере колко идеални са кожата, ръцете и ходилата й — намеси се Хънтър. — Тази информация е на разположение в уебсайта й и в профилите й в социалните мрежи. И тъй като е регистрирана като публична личност, абсолютно всички могат да видят всичките й профили.
— И все пак в момента най-добрият ни шанс са медицинските картони, нали? — попита агент Уилямс.
— Разбира се — отвърна Гарсия. — Но мисля, че забравяме нещо. Няма общ архив с медицинските картони, нито национална обединена база-данни на медицинските картони и това означава, че търсенето в целите Съединени щати на нещо определено като кръвна група или комбинации между цвета на очите и косата с използването само на медицински картони, е невъзможно, затова как го прави убиецът? Освен ако не е успял да проникне в базата-данни на всяка голяма болница в Съединените щати, което е съвсем невъзможна задача, тогава как…
— Здравните застраховки — прекъсна го Хънтър.
Всички го погледнаха.
— Прав си — каза той на партньора си. — Медицинските картони не са публично достояние, но здравнозастрахователните компании имат централна база-данни и информацията в тях може да бъде споделена между всички клонове и филиали на една и съща застрахователна компания, независимо в кой град си. Ако е успял да хакне базата на някоя голяма здравна застрахователна компания, убиецът е получил достъп до медицинските картони на милиони хора в цялата страна. Намирането на жертвите е било само въпрос на време.
— Тогава първата ни стъпка е да проверим в кои здравнозастрахователни компании са били жертвите — каза Гарсия.
— Заемам се веднага — заяви агент Уилямс и извади мобилния си телефон.
— Мислиш ли, че е лесно да се хакне базата-данни на някоя здравна застрахователна компания? — попита Карлос.
— Изобщо не е лесно — отговори Хънтър. — Но знам точно кого да попитам дали може да се направи и как.
81
Американското правителство и комуникационните му мрежи получават повече от един милиард кибератаки всеки ден. Атаките идват от най-различни краища на света и само през последните пет години киберпрестъпността в Америка се е увеличила десет пъти.