— Точно така — потвърди Мишел. — Преди няколко месеца разследвахме проникване в единия им сървър. Те имат повече от един милион лекари, шест хиляди болници и седемдесет милиона абоната, но най-интересното, поне за вас, е, че имат единна информационна и технологична платформа, наречена „Оптум”, която се използва в четири от всеки пет болници в Съединените щати, независимо дали болницата е част от „Юнайтед Хелт Груп” или не.
— Почакайте — спря я агент Фишър. — Нима ни казвате, че ако някой хакне платформата „Оптум”, тогава ще има достъп до медицинските картони навсякъде, независимо в коя застрахователна компания е пациентът?
— Да — отговори Мишел.
— Кучи син!
— Освен това има вероятност убиецът да работи в някой филиал на здравната застрахователна компания — добави Мишел. — Или в някоя от болниците, които използват платформата „Оптум”. В такъв случай достъпът до здравните картони на пациентите е много по-лесен. Неприятното за човека, който получава достъп до файловете, е, че ако е проникнал в тях отвътре, ще бъде много по-лесно да се проследи електронната следа.
— Има ли начин да разберем дали напоследък е имало достъп до определени файлове? — попита агент Фишър. — И ако е имало, от кого?
— Може да опитаме — отговори Мишел. — Ако до файловете е получен достъп отвътре, тогава шансовете ни да открием кой го е направил, се увеличават значително, но ако „Оптум” или някоя друга здравнозастрахователна компания са били хакнати отвън, тогава нещата стават по-трудни.
— Колко по-трудни? — попита агент Фишър.
— Зависи колко добър е хакерът — отговори Мишел. — Колко добре умее да прикрива следите си. „По-трудно” може да варира от „адски трудно” до „невъзможно”. Няма да знам, докато не опитам.
— Може ли да опиташ? — попита Хънтър.
Двамата с Мишел се спогледаха и това, изглежда, подравни агент Фишър.
— Разбира се — отговори Мишел и отмести очи към двамата агенти на ФБР. — Но ще ми трябва официално искане. В края на краищата, това е ФБР.
— Започвайте — каза агент Фишър и стана. — До един час ще имате официалното искане.
82
Хънтър и Гарсия се бяха върнали в кабинета си в Главното управление на полицията и по обяд получиха информацията в коя здравно застрахователна компания е имала план всяка от жертвите. Струваше им се, че за пръв път са направили пробив в разследването.
Кристин Ривърс имаше студентска застраховка в „Аплайд ХелтКеър”, Албърт Грийн — пенсионерска полица в „Оксфорд Хелт Планс”, Линда Паркър беше в „Юнайтед ХелтКеър Сървисис” и Тимъти Дейвис — в „Пасификеър Хелт”. И четирите компании бяха филиали на „Юнайтед Хелт Груп”. Здравните им картони не само че бяха в една и съща централна база данни, но и до тях можеше да се получи достъп чрез единната информационна и технологична платформа „Оптум”.
— Мислите, че убиецът намира жертвите си чрез медицинските им картони? — попита капитан Барбара Блейк.
— В момента това изглежда най-добрият ни залог, капитане — отговори Гарсия.
— И как прониква в базата-данни?
— Има два начина — отвътре, ако убиецът работи в някоя от компаниите в състава на „Юнайтед Хелт Груп” или някоя болница или клиника с достъп до платформата „Оптум”, или отвън — като хаква системата отвън. Сега проверяваме да видим кога за последен път е имало проникване в здравната информация за жертвите. Ако разберем това, може да успеем да проследим някоя електронна следа и дори да открием кой е осъществил достъпа. Това обаче може да ни отнеме известно време, ако изобщо попаднем на нещо — обясни Карлос.
Капитан Блейк отстъпи крачка назад от бюрото му и се вгледа в двамата детективи.
— Кога за последен път сте имали почивен ден? — попита тя.
— Какво? — учуди се Гарсия.
— Почивен ден. Кога почивахте за последен път?
Карлос погледна партньора си за помощ.
— Не съм сигурен — отговори Хънтър. — Преди известно време. Защо?
— Поглеждали ли сте се в огледалото? Може да се явите на кастинг за „Живите мъртви” и ще ви вземат веднага. Разбирате ли какво ви говоря? Работите по случая вече една седмица, нали така? — Тя не им даде възможност да отговорят. — А преди това разследвахте тройното убийство в Биксби Нолс.
— Да — потвърди Карлос. — Бащата, който беше изнасилил и убил трите си дъщери.
— Е, тогава край — заяви капитан Блейк с властен тон. — Взимате си почивка следващите два дни. Не ме интересува какво ще каже Ейдриън Кенеди или ФБР. Операцията е съвместна и това означава, че вие все още сте под мое командване. И без това трябваше да си починете след убийствата в Биксби Нолс, затова довършете работата си за днес и после си отидете вкъщи, наспете се и си почивайте два дни. От онова, което ми казахте, ако убиецът не остави нова жертва, няма какво друго да правите, освен да чакате новини от отдел „Киберпрестъпност”. — Тя спря до вратата на кабинета им. — И това не е молба.