83
Хънтър най-после излезе от кабинета в пет и половина следобед. Въпреки че беше работохолик, трябваше да признае, че се радва на заповедта на капитан Блейк. Наложи се да провери календара си, за да види кога за последен път с Гарсия са имали почивен ден — преди двайсет и три дни. Четирийсет и осем часа почивка, въпреки че не спеше много, със сигурност щяха да презаредят батериите му и да освежат мозъка му. Може би дори щеше да прекара известно време с Трейси.
Мисълта го накара да се усмихне.
Неочаквано, докато Хънтър излизаше от Сохо Стрийт по посока на Хънтингтън Парк, отляво се появи черен форд фюжън и се вряза в платното точно пред него. Хънтър трябваше рязко да свърне надясно, за да не закачи бронята на форда.
— Не може да бъде.
Изненадата му се дължеше не само на маневрата на форда, но и на факта, че същият черен форд фюжън беше направил абсолютно същото изпълнение на същото кръстовище предишната вечер, докато Хънтър се връщаше вкъщи. Той беше видял регистрационния му номер.
— Достатъчно — каза си той. — Ще го спра.
Но щом настъпи газта в преследване на форда, мисловният му процес отново се превъртя, прескачайки от А до Я само за две секунди.
И тогава Хънтър осъзна нещо, което пропускаше.
84
Телефонът на бюрото на Хънтър във временния им кабинет на осмия етаж в сградата на ФБР на булевард „Уилшър” иззвъня точно в двайсет часа без пет минути. В кабинета беше само агент Фишър, която от два часа работеше върху доклад. Тя заби пети в пода, изтласка крака, избута стола си от бюрото и го изпрати към бюрото на Хънтър.
— Специален агент Ерика Фишър — каза, когато вдигна телефона.
Последва секунда мълчание.
— На погрешен дериват ли позвъних? — попита женски глас от другия край на линията.
Агент Фишър веднага разбра кой се обажда — Мишел Кели, шефката на отдел „Киберпрестъпност” на ФБР в Лос Анджелис.
— Здравейте, госпожице Кели — каза Ерика. — Не сте сбъркали. Това е бюрото на детектив Хънтър, но в момента в кабинета съм само аз. Всъщност детективи Хънтър и Гарсия предпочитат да работят в техния кабинет в Главното управление на полицията. Мога ли да ви помогна с нещо? Имате ли новини за нас?
— Да — отговори Мишел.
Думата накара сърцето на Фишър да заблъска като обезумяло в гърдите й.
— Какво ще ни кажете?
— Отне ни доста повече време, отколкото очаквахме — започна Мишел, — но отбелязахме известен напредък.
— Слушам.
— До медицинския картон на Албърт Грийн е проникнато чрез информационната и технологична платформа „Оптум” точно дванайсет дни преди убийството му.
— Отвътре или отвън?
— Отвън — отговори Мишел. — Някой е хакнал системата.
— Можете ли да го проследите?
— Работим по въпроса, но мога да ви кажа едно — който и да е този човек, той не е аматьор. Ориентира се много добре в киберпространството.
Кожата на Ерика настръхна.
— Това обаче не е всичко — продължи Мишел. — До медицинския картон на Тимъти Дейвис също е бил получен достъп отвън. Искате ли да познаете колко дни преди убийството му?
— Дванайсет? — Агент Фишър отвори широко очи, докато изричаше числото.
— Точно така, и ето кое е най-интересното — същото е и със здравния картон на Кристин Ривърс. Проникнато е отвън чрез „Оптум” дванайсет дни преди убийството й. Данните за Линда Паркър не са хакнати.
— Убиецът не се е нуждаел от медицинския й картон, за да събере информация за нея — каза Фишър.
— Както и да е — продължи Мишел. — Дванайсет дни преди всяко убийство. Знаете какво говори това за убиеца, нали?
— Изключително методичен — отговори Ерика.
— Да — съгласи се Мишел. — Вероятно до точката на обсесивно-компулсивно разстройство, което означава, че убиецът не обича да се отклонява от установената практика, и това може да увеличи шансовете ни да го проследим и да го открием.
— И докъде сме стигнали с тази информация?
— Все още пълзим.
— Но сте намерили следа, нали? Имам предвид откритието, че медицинските картони са хакнати отвън и всичко останало.
— По-скоро миризма, отколкото следа — поясни Мишел. — Но да, имаме отправна точка и сме се впуснали след него с всичко, с което разполагаме.