Выбрать главу

— Не. Защо? Мислиш ли, че трябва да внимавам с килограмите си?

— Не, разбира се, Чикита. Теглото ти е идеално, но искам да знам откъде ти хрумна глупавата идея да пропуснеш десерта?

Момичето повдигна рамене.

— Ами, гледах едно предаване по телевизията, че хората напълняват, ако ядат сладкиши всеки ден. Не искам да бъда дебела.

— Аха, гледала си го по телевизията, така ли?

— Да.

— Чикита, не е необходимо да се тревожиш за това. Те са говорили за хора, които непрекъснато се тъпчат с боклучава храна — десертни блокчета, чипс, бисквити, пица и така нататък. Ти не го правиш, нали?

— Не.

— Така е. Ти се храниш здравословно и всеки ден ядеш десерт след основното ястие и това е добре за теб.

Момичето погледна детегледачката си.

— Вземи. — Гледачката отвори хладилника. — Ще изядеш десерта си. Няма нищо лошо в това да хапнеш десерт след основното ядене.

Момичето не искаше да спори.

— Добре, но само едно малко парче.

— Хубаво. И не го яж прекалено бързо.

Момичето не обърна внимание на последните й думи и изгълта сладкиша на три залъка.

— А сега отивам да довърша домашното си и после да си легна.

Детегледачката искаше да попита момичето дали ще гледа телевизия с нея, както правеха повечето вечери, но след обяснението за предаването, което момичето беше гледало, реши, че по-малко телевизия няма да е толкова лоша идея.

— Добре, Чикита. Кажи ми, ако се нуждаеш от помощ с домашното.

— Не, благодаря. Ще се справя.

Момичето изскочи от кухнята и се качи горе.

Определено имаше причина да е щастлива. Беше сряда вечерта и това означаваше, че ще го види вдругиден. Миналият петък, в парка зад неизползваното училище, той пак държа ръката й, но този път, когато се разделяха, я целуна по бузата. Момичето беше щастливо както никога дотогава. Освен това той каза, че парфюмът й, който беше взела от стаята на майка си, е много хубав. Момичето не успя да намери блестящите обици на майка си, но това нямаше значение, защото той я целуна и без тях. И сега нямаше търпение да дойде петък.

— Само тази нощ и още една — каза си тя.

Довърши домашното си, угаси лампата на нощното шкафче и си легна, но беше твърде развълнувана и тя не можеше да престане да си представя различни сценарии какво ще се случи, когато се срещне с момчето в петък — ще се държат за ръцете, може би още една целувка — кой знае? Момичето най-после заспа с усмивка на лицето.

Очите й примигаха и се отвориха отново, когато чу, че вратата на стаята й се отваря.

„О, не — помисли си тя. — Не съм чула будилника. Винаги го чувам“

Мисълта обаче изчезна веднага щом погледна будилника на нощното шкафче. 00:17.

— Лусия? — сънено повика тя детегледачката.

Отговор не последва, но момичето чу стъпки в стаята си.

— Лусия? — извика тя пак и протегна ръка към нощната лампа.

Когато я запали, очите и се отвориха широко от шок и мускулите й се сковаха от страх. Над леглото й се беше надвесил висок и силен мъж, когото не беше виждала преди. Изразът в очите му беше студен и изражението на лицето му — безучастно, но онова, което вцепени момичето, беше, че по ръкавиците на ръцете и по дрехите му имаше кръв.

— Здравей… Чикита.

87

Беше последният от двата свободни дни на Хънтър и Гарсия за пръв път от години. Робърт не ходеше на работа и прекарваше повечето си време в компанията на Трейси. Пренощува в апартамента й и макар че тя го покани да остане и следващата нощ, той учтиво отказа и й обясни, че иска да провери някои неща в базите-данни на ФБР.

Излъга. Мразеше да го прави, но искаше да кара по-полека с Трейси. Харесваше я… всъщност много, но в главата му се въртяха твърде много демони, за да се впусне във връзка като всеки обикновен човек. Хънтър се върна в апартамента си, чете няколко часа и накрая си легна.

Казано с прости думи, има два основни вида безсъние. Първият и най-често срещаният не позволява на човека да заспи. Колкото и да е уморен или колкото и тъмно и тихо да е около него, щом легне и затвори очи, умът му започва да препуска със скорост, която дори не знае, че съществува. Тялото е изтощено, но мозъкът е напълно буден. Никоя поза не е достатъчно удобна и постепенно сънят става неуловим като пословичното гърне със злато в края на дъгата.

Вторият вид безсъние е още по-омаломощаващ, защото отначало позволява на човека да заспи лесно. Разрешава му да изпадне в дълбок сън, който е характерен за първата една трета от времето, прекарано в сън, и после мъчително го събужда, сякаш в главата на човека прозвучава гневна пожарна аларма. Щом веднъж се събудят, повечето хора, които страдат от този вид безсъние, повече не могат да заспят отново до края на нощта.