Броят на изоставените и занемарени имоти в цялата страна нарастваше с всяка изминала година и Хънтър изобщо не се изненада, че убиецът вероятно се е заселил в неизползваното място, откъдето да организира операциите си. През годините двамата с Гарсия бяха преследвали няколко извършители, които бяха направили точно това — използваха изоставени сгради като „оперативен център” или за да изхвърлят трупове, или да изнасилват и изтезават жертвите си, преди да ги убият… Приложенията бяха различни и примерите — много.
— Знаем ли дали има някой там в момента? — попита Хънтър. — Сградите изглеждат необитаеми.
— Има някой — заяви агент Уилямс. — Аз дойдох тук двайсетина минути преди вас, момчета. Виждате ли най-горния прозорец вдясно? — Той посочи къщата. — Преди петнайсетина минути за малко там блесна светлина и после отново угасна. Оттогава не сме виждали никого да излиза.
— Може ли пак бинокъла? — попита Хънтър.
Той огледа ранчото. Нямаше кучета и не се виждаше никакво превозно средство, но някоя кола лесно можеше да е скрита зад къщата или в конюшнята.
Хънтър погледна надолу по хълма, който бяха изкачили.
— И какво, чакаме щурмовия екип ли?
— Те идват — отговори агент Фишър. — Но ние няма да чакаме. — Тя бързо реши да обясни, преди да й зададат следващия очевиден въпрос. — Знаем, че убиецът действа сам. Ако е вътре, а изглежда е там, тогава шансовете са изцяло на наша страна. Четирима въоръжени и отлично обучени полицаи срещу един, вероятно невъоръжен цивилен.
— Вероятно — каза Гарсия, вдигна ципа на якето си и оправи яката си. Вятърът се усилваше и носеше със себе си силен мирис на влажна пръст. Дъждът явно беше неизбежен.
— Няма причина той да е въоръжен — отвърна агент Фишър. — Не очаква нападение. Както казах, това вероятно е тайната му квартира. Единственото място, където се чувства достатъчно сигурен, за да свали гарда. Добавете към това и факта, че той няма представа, че сме открили мястото. Може да се разхожда гол там вътре и да се маже със сладолед. Попитах отдел „Киберпрестъпност”. Заличили са следите си. Гарантираха, че няма електронен, киберначин убиецът да разбере, че пробивите му в „Оптум” са проследени.
— И наистина ли мислиш, че вместо да чакаме щурмовия екип, е добра идея ние четиримата да нападнем ранчото? — попита Гарсия.
— Да — твърдо заяви тя. — Онзи, който е хакнал медицинските картони на Кристин Ривърс, Албърт Грийн и Тимъти Дейвис, го е направил от тази къща, дванайсет дни преди убийствата им. Знаем, че в момента там има някой. Може би рови в платформата „Оптум” и търси нова жертва. Ако намери онова, което търси, той може да не се върне тук дни, седмици, дори месеци. Не забравяйте, че не знаем име и лице. Знаем само това място, което по документи не принадлежи на никого. Всичко това означава, че ако той е там вътре и го изпуснем сега, няма да има как да го открием, докато не дойде пак тук, а дотогава вероятно ще бъде късно за онзи, когото той избира в момента. — Тя млъкна и погледна надолу по хълма. — Ако предпочитате да изчакате щурмовия екип на ФБР, моля, заповядайте, но аз влизам.
Нито Хънтър, нито Гарсия можеха да оспорят логиката й.
— Добре — съгласи се Карлос. — Ще дойдем. Е, как ще…
— Светлина — прекъсна го агент Уилямс и този път посочи конюшнята. През старите дъски в далечния ляв край проникваше слаба светлина.
Всички млъкнаха и застанаха неподвижно.
Агент Фишър погледна през бинокъла.
— Виждаш ли нещо? — попита Гарсия.
— Не, нищо.
Светлината угасна след по-малко от минута.
Хънтър отново взе бинокъла и още една минута оглежда ранчото.
— Не забелязвам движение — каза той. — Затова той или е още в конюшнята, или не съм го видял кога се е върнал в къщата.
— Е, как искате да го направим? — попита Карлос.
— Мисля, че най-добрият ни шанс е да се разделим на два екипа по двама — отговори агент Уилямс. — Единият ще влезе в конюшнята, а другият — в къщата.
— Имаме ли някакви средства за комуникация? — попита Гарсия. — За да поддържат връзка двата екипа.
— Имам две слушалки с предаватели в багажника — отговори агент Уилямс.
— Това ще помогне — рече Хънтър.
Агент Уилямс бързо изтича до колата си, взе слушалките и даде една на Робърт и една на Ерика.