— Ние с Лари ще влезем в конюшнята — каза агент Фишър, провери пистолета си „Глок 22” и се увери, че има в себе си резервен пълнител с петнайсет патрона. — Вие двамата отидете в къщата. Какво ще кажете? Ще използваме предавателите, за да поддържаме връзка.
— Няма проблем — отвърна Гарсия. — Но ако ще влизам в евентуална престрелка отблизо, без да чувам нищо, ще взема Близнаците. Почакайте.
— Какво? — Агент Фишър направи гримаса, но Карлос вече тичаше надолу по хълма към колата си.
Минута по-късно той се върна с ловната пушка с две рязани цеви.
— Запознайте се с Близнаците — каза. — Лошите момчета в стрелба отблизо.
— Кръщаваш оръжията си? — учуди се агент Фишър.
— Момчета с играчки — отговори той. — Какво да кажа?
Тя поклати глава.
— Ако е възможно, бихме искали да го заловим жив.
— Все още не съм убивал никого в кариерата си.
Те провериха оръжията си и изпробваха предавателите. Всичко беше в ред.
— По-добре да тръгваме, преди да е заваляло — каза Хънтър. — Ако обувките ни се намокрят, щом влезем в къщата, ще шляпаме като патета.
— Хайде да го направим — добави агент Уилямс. Те тръгнаха към къщата.
89
Хънтър, Гарсия и двамата агенти на ФБР вървяха колкото могат по-бързо и безшумно и като се имаше предвид, че бяха изключили фенерчетата си, за да не издадат приближаването си, изминаха двеста и четирийсетте метра от последната си позиция до ранчото за нула време. Черните им дрехи им помагаха да се слеят с нощта, в случай че някой наблюдава.
Когато стигнаха до мястото, където някога са били старите порти на ранчото — на четирийсетина метра от къщата,
— всички чуха далечен звук като бръмчене на автомобилен двигател на ниска скорост.
— Какъв е този шум? — попита агент Фишър.
— Генератор — отговори Гарсия. — Вероятно някъде в задната част на къщата.
Хънтър забеляза пресни следи от гуми на кола по черния път, водещ навътре в ранчото. Заобикаляха конюшнята и чезнеха зад нея.
— Добре, тук ще се разделим — каза агент Фишър и погледна към небето. Вятърът се беше усилил през последните две минути. Сега мирисът на влажна пръст беше част от нощта. След няколко минути щеше да завали. Тя погледна двамата детективи. — Пазете се.
— Почакай. — Гарсия бръкна в джоба си и й подаде ластик.
— Вземи. Завържи косата си. Няма да искаш да се развява в лицето ти, докато гониш лошия, нали?
Ерика поклати глава.
— Това ми е талисманът. Само веднъж съм преследвала извършител със завързана на опашка коса. И тогава беше единственият път, когато той избяга.
— Е, добре. — Карлос прибра ластика за коса в джоба си.
Фишър и Уилямс се отправиха към голямата конюшня, а Хънтър и Гарсия предпазливо се приближиха към порутената къща вдясно. Хънтър освети предната врата с фенерчето си. Нямаше ключалка. Рамката беше стара и разцепена на места и тъмнозелената боя, която някога бе покривала вратата и останалата част на къщата, отдавна беше напукана и олющена от природните стихии.
— Трябва да намерим друг начин да влезем — каза Хънтър.
— Защо?
— Виж пантите — отговори той и насочи към тях лъча на фенерчето. — Ръждясали са. Отворим ли вратата, въпреки шума на генератора, пантите ще прозвучат като аларма.
— Страхотно! — Гарсия погледна надясно и после наляво. — Е, накъде искаш да тръгнем?
Хънтър посочи надясно.
Внимателно и предпазливо, двамата заобиколиха къщата от дясната страна и спряха. На единия от прозорците на втория етаж се виждаше слаба светлина.
— Ако убиецът е горе, това не е непременно лошо нещо — отбеляза Карлос.
Робърт кимна в знак на съгласие и прошепна в микрофона:
— Екип А, тук е екип Б. Какво е местоположението ви? Край.
Секунда по-късно слушалката в ухото му изпращя и се включи.
— Току-що влязохме в конюшнята. Край — отговори агент Фишър.
— На втория етаж на къщата свети прозорец. В конюшнята може би няма никого. Край.
— Не сме сигурни. И тук свети. В едно от загражденията. Забелязвате ли движение? Край.
— Не и от мястото, където стоим. Все още сме извън сградата. А вие забелязвате ли движение? Край.
— Също не. Не и от мястото, където стоим.
Последва кратко мълчание.
— Мисля, че е най-добре да продължим да действаме по плана и да поддържаме радиовръзка. Край.
— Прието и край.
Хънтър предаде новината на партньора си.
— О, страхотно.
Първият прозорец на партера в дясната страна на къщата беше напълно разбит. Нямаше стъкло, нито рамка. Беше останала само една огромна дупка в дъските.