— Предполагам, че намерихме начин да влезем — каза Гарсия.
Хънтър набързо огледа пода в къщата под прозореца. Нямаше стъкла.
— Аз ще вляза пръв — предложи Карлос.
— Внимавай с дъските на пода. Може да скърцат или да се счупят, затова стъпвай леко.
— Добре, татко — ухили се Гарсия. — Подръж Близнаците. — Той даде пушката си на Хънтър.
— Не мога да повярвам, че наистина си дал име на пушката си.
— Но ти харесва, нали? Пистолетът ми се казва Големият Барабум.
Хънтър поклати глава.
Карлос се вмъкна безпроблемно през дупката на прозореца. Дъските на пода изскърцаха, когато стъпи върху тях, но съвсем леко.
Хънтър подаде Близнаците на партньора си.
— Дъсченият под е доста солиден за такава стара и занемарена къща — отбеляза Гарсия.
Хънтър му даде пистолета си „Хеклер и Кох Марк 23” и бързо се прехвърли в къщата.
Стаята, в която се озоваха, беше квадратна, със стар триместен диван до едната стена. Отдавна беше изгубил всичките си възглавници и през големите разкъсани дупки в тапицерията стърчаха няколко пружини. До отсрещната стена имаше висока и много широка библиотека. От дванайсетте й лавици бяха останали само три. Подът беше отрупан със стари романи с меки корици. В средата на стаята лежеше преобърната масичка за кафе, от която се разнасяше силна миризма на влага, стара хартия и изгнило дърво.
Хънтър направи знак на партньора си да го прикрива, тъй като ще тръгне пръв.
Гарсия кимна.
Робърт запали фенерчето и го хвана с лявата си ръка. Кръстоса китки, така че лявата да поддържа дясната ръка с оръжието, и след това ги вдигна на височината на гърдите си и ги протегна напред.
Карлос държеше фенерчето си под двете цеви на Близнаците. Тъй като беше пушка, той беше вдигнал оръжието на височината на раменете си.
Хънтър тръгна напред, стъпвайки изключително леко.
Гарсия беше прав — дъсченият под беше много по-солиден, отколкото очакваше Хънтър. Дъските скърцаха, но не толкова силно, че да предупредят някого.
Робърт прекрачи „Моби Дик”, „Тримата мускетари”, „И изгрява слънце” и още няколко други класически романа и най-после стигна до врата, която беше паднала от страната на другата стая. С гръб към стената, той надникна вътре и погледна първо надясно и после наляво. В следващата стая също всичко изглеждаше абсолютно неподвижно.
Хънтър направи знак на партньора си да продължат.
Те стъпиха върху падналата врата и в същия момент косите им се изправиха.
БУМ. БУМ.
Двата изстрела се чуха извън къщата, от конюшнята.
Детективите се спогледаха. Очите им бяха изпълнени с объркване и страх. Не беше необходимо да казват нищо.
Те се обърнаха и хукнаха навън като олимпийски бегачи.
Нещо се беше объркало сериозно.
90
— Добре, тук ще се разделим — каза агент Фишър и погледна към небето.
Агентите оставиха Хънтър и Гарсия и бързо тръгнаха към конюшнята. Стигнаха дотам и опряха гърбове в стената вдясно от двете големи плъзгащи се врати. Вратите не бяха дръпнати плътно една до друга и между тях имаше пролука четирийсет-петдесет сантиметра.
— Провървя ни — каза Уилямс и кимна към вратите. — Можем да се промъкнем през пролуката, без да се налага да докосваме вратите. — Той освети с фенерчето си релсите на вратите. Бяха в ужасно състояние.
— Аз ще вляза първа — заяви Фишър, но партньорът й я спря, като сложи ръка на лявото й рамо.
— Не, Ерика, аз ще вляза пръв. Ти ме прикривай.
— Винаги джентълменът защитник — отговори агент Фишър и му намигна.
Двамата се провряха безпрепятствено през пролуката между вратите.
Отвътре сградата изглеждаше като истинска конюшня — дълъг и широк коридор с отделни заграждения за коне от двете страни. Бетонът беше стар, огънат и напукан. Загражденията явно бяха частично преустроени и бяха малко по-различни отколкото в повечето конюшни. Нямаше прозорчета, отвори, завеси или метални решетки, през които човек да погледне в загражденията и да провери животните. Всичките имаха солидни, плъзгащи се дървени врати, които бяха затворени. От всяка страна на коридора имаше по дванайсет-четиринайсет заграждения. Двамата агенти спряха, когато съзряха слаба светлина, проникваща между пукнатините на дъските на едното заграждение вляво, към края на дългия коридор.
— Какво ще правим? — прошепна агент Уилямс. — Да започнем ли от този край и да проверим всички заграждения или да отидем направо при светлината?
Преди агент Фишър да отговори, слушалката й изпращя и се включи и тя чу силно и ясно гласа на Хънтър: