— Екип А, тук е екип Б. Какво е местоположението ви? Край.
…
Фишър приключи разговора с Хънтър и погледна партньора си.
— Това не ми харесва, Лари. Никак не ми харесва.
— Какво става?
— И в къщата свети. На втория етаж. Те също не са забелязали никакво движение. Още не.
Агент Уилямс погледна към слабата светлина, която струеше от едното заграждение.
— Права си. И аз мисля, че е най-добре да се придържаме към плана. Е, как искаш да действаме? Да започнем ли от този край и да проверим всички заграждения или да отидем направо при светлината? — повтори той.
— Не знам. Светлината може да е номер.
В същия момент от първото заграждение вляво от тях се разнесе приглушено изтракване на метал, сякаш нещо падна на пода.
Сърцата и на двамата пропуснаха един удар.
— Чу ли това? — прошепна агент Фишър.
Агент Уилямс кимна и бързо й направи знак да бъде готова.
Те се приближиха на пръсти до заграждението. Агент Уилямс направи знак на партньорката си да заеме позиция от едната страна на вратата, а той застана от другата.
Планът беше агент Фишър бързо да плъзне вратата и да я отвори. След това агент Уилямс щеше да нахлуе вътре пръв, последван незабавно от агент Фишър. Двамата бяха изпълнявали безброй пъти подобни маневри по време на различни разследвания и много добре знаеха какво да направят.
Те приготвиха оръжията и фенерчетата си и си дадоха знак, че ще влязат на три. Агент Фишър отброи, като кимаше с глава.
Едно. Две. Три.
Ерика дръпна силно вратата, която се плъзна трудно по старите ръждясали релси, но пак се отвори достатъчно бързо, за да изненада всеки, който би могъл да се крие в заграждението за коне.
Когато вратата се отвори, агент Уилямс, който беше опрял гръб във външната стена, бързо завъртя тяло по посока на часовниковата стрелка и влезе вътре. Дясната му ръка беше протегната напред, очите му бяха нащрек и оръжието му търсеше мишена.
След част от секундата агент Фишър се появи вляво от него, също насочила пистолета си.
Очите им се стрелнаха във всички посоки, без да открият нищо. В заграждението нямаше никого, но вниманието им веднага беше привлечено към втора врата, разположена диагонално срещу мястото, където стояха. Вратата беше вътрешна, към следващото заграждение, и беше широко отворена.
— Загражденията са свързани помежду си — прошепна агент Фишър.
Агент Уилямс кимна и й направи знак да го прикрива. Той щеше да тръгне пръв.
Уилямс пристъпи три крачки пред партньорката си и се отправи към отворената врата. Вниманието му беше изострено докрай и оръжието му беше готово да стреля. Той стигна на няколко крачки от вратата и се обърна, за да даде знак на агент Фишър, но изведнъж замръзна на мястото си, напълно объркан.
Агент Фишър беше вдигнала пистолета си и се беше прицелила право в сърцето му.
— Съжалявам, Лари — каза тя с треперещ глас. Очите й бяха пълни със сълзи.
— Какво? — Уилямс беше изображение на обърканост и недоумение. Ръката му с оръжието беше отпусната, докато мозъкът му усилено се мъчеше да открие логика в нелогичното. — Какви ги говориш, Ерика?
— Много, много съжалявам — повтори Фишър. По лицето й се затъркаляха сълзи.
— Съжаляваш? За какво?
— За това.
Тя натисна спусъка два пъти в бърза последователност. Куршумите се взривиха в гърдите на агент Уилямс с максимално въздействие, разкъсаха мускулите, раздробиха костите и пробиха две дупки в сърцето му.
91
Хънтър и Гарсия изскочиха от къщата и хукнаха към конюшнята. Сякаш по даден знак, когато излязоха навън, дъждът, който заплашваше да завали, най-после започна… и изглеждаше ядосан. Капките бяха големи колкото гроздови зърна.
— Ранен полицай — чу се гласът на агент Фишър в слушалката на Хънтър. — Ранен полицай.
— Какво? — извика Хънтър, докато тичаше с огромни крачки. — Какво се случи?
Двамата детективи бързо стигнаха до конюшнята и се провряха през пролуката между плъзгащите се врати, като извиха тела. Оръжията им бяха вдигнати и готови за стрелба, а дрехите — мокри от дъжда.
Огледаха се наляво и надясно, но не видяха нищо.
— Насам.
Те чуха гласа на агент Фишър, който се разнесе от заграждението за коне вляво от тях. Без да губят време, Хънтър и Гарсия нахлуха вътре. Фишър беше коленичила в локва кръв и бе увила ръце около безжизненото тяло на агент Уилямс. На няколко крачки зад нея имаше втора врата, която беше широко отворена.