Агент Фишър отново се подчини.
— Дай ми да говоря с дъщеря си.
— Разбира се — отвърна той. — Но дръж лявата си ръка пред сакото, за да знам, че не я използваш, за да набираш номер на телефона си. Ако дори се усъмня, че се опитваш да се свържеш с някого, дъщеря ти умира. Ясно ли е?
— Да.
— Мамо? — чу се сладкото гласче на Хедър.
— Хедър, милинка.
— Мамо, не харесвам този човек. Той не е добър. Може ли да дойдеш да ме вземеш? — Гласът й звучеше така, сякаш беше плакала… много.
— Да, милинка. — Агент Фишър преглътна сълзите си. — След малко ще дойда да те взема. Стой там и чакай мама.
— Идваш ли вече?
— Да, сладурчето ми, тръгвам…
— Съжалявам, но ще ви прекъсна — намеси се мъжът. — Това е твърде лигаво и сантиментално за мен.
— Какво искаш? — гневно попита Фишър.
— В момента искам да слушаш. В десния ти джоб има слушалка — „БлуТут”. Ще се вмести идеално в ухото ти. Включи я и я сложи в ухото си. Така ръцете ти ще бъдат свободни.
— Направих го.
— А сега ми покажи двете си ръце. Сложи ги пред сакото.
Ерика изпълни инструкциите.
— Фантастично. А сега сложи телефона във вътрешния си десен горен джоб.
Тя го направи.
— Телефонът има батерия с живот двайсет часа. Повече от достатъчно — продължи мъжът.
— Достатъчно за какво?
— По-добре престани да ме прекъсваш, специален агент Фишър. Много е дразнещо. И дръж ръцете си пред сакото!
Ерика се подчини.
— Ако този телефонен разговор прекъсне, дъщеря ти умира. Без въпроси. Ако заподозра, че се опитваш да се свържеш с някого или да подадеш някакъв сигнал, дъщеря ти умира. Без въпроси. Ако не изпълняваш незабавно заповедите, които ти давам по предавателя, дъщеря ти умира. Без въпроси. Ако махнеш слушалката или сакото, дъщеря ти умира. Без въпроси. Ако някой забележи, че поддържаш непрекъснато връзка с мен, дъщеря ти умира. Без въпроси. Една от камерите в копчетата на сакото е насочена право към устата ти, затова не опитвай нищо глупаво, иначе дъщеря ти умира. Без въпроси. Ясно ли е всичко това?
— Да.
— Е, готова ли си за приключение?
— Начукай си го!
— О, забравих. Още едно правило. Напсуваш ли ме отново, дъщеря ти умира. Без въпроси.
Агент Фишър се разтрепери от гняв и от страх за живота на дъщеря си.
— Добре — каза мъжът. — Вземи ключовете на колата си. Отиваме на малко пътешествие.
94
Първото нещо, което мъжът инструктира агент Фишър да направи, беше да смени обувките си и да си сложи много по-удобни. Думите, които той употреби, бяха: „Обувки, с които можеш да бягаш.” След това й заповяда да вземе обичайното си оръжие, да се качи в колата си и да се включи в магистрала „Ю Ес-101” от Северна Лос Анджелис улица.
— Добре — каза агент Фишър, когато излезе на магистралата. — Къде отиваме от тук?
— Ще пътуваме до чудесно малко ранчо за коне, което открих.
— Защо?
— Защото е страхотно място за засада.
— Засада?
— Ще ти обясня, когато наближим.
Ерика знаеше, че трябва да кара мъжа да говори колкото може по-дълго. Докато говореше, той не можеше да нарани Хедър, а в момента това беше най-важното.
— Защо правиш това?
— Защото ти ме нарече „жалък нещастник” и тъп. Каза, че съм неспособен. Как мислиш, специален агент Фишър? Смяташ ли, че можеш да разпространяваш лъжи за хората и да не претърпиш никакви последици? Съжалявам, но не става така.
— Отвлякъл си дъщеря ми, защото искаш извинение? — недоверчиво попита агент Фишър.
— О, не, не. Вече е късно за извинение. Но когато му дойде времето, ще видиш какво искам. Вината не е моя, ако ти не си достойна за работата ми и интелектът ти е твърде ограничен, за да разбереш мащаба и важността на това, което правя.
— Имаш предвид колекционирането на части от човешки тела?
Мъжът не отговори.
— Какво? — притисна го агент Фишър. — Мислиш, че не сме се досетили? — Тя внимаваше да не звучи прекалено агресивно. Нямаше представа какъв е нравът му, но можеше да предположи. Щом се беше обидил толкова много, че да отвлече дъщеря й само защото Ерика го беше нарекла „нещастник” на пресконференция, кой знае на какво беше способен, ако го засегнеше в пряк разговор? — Уликите ти на латински бяха много умни. Отне ни известно време да ги разгадаем. Обмислихме няколко версии, но накрая стигнахме до истината.
— Радвам се, че най-после сте успели да разгадаете уликите, специален агент Фишър, но истинският въпрос е дали ги разбирате? Съзирате ли важността на онова, което правя?