Хънтър видя сълзите и терзанията в тях. Видя неумиращата обич на една майка, която трябваше да защити детето си. Видя душевния смут, който преживяваше тя, и празнотата, отразена от душата й. Видя и как ръката й с пистолета беше взривена на парчета от изстрела от пушка вляво от нея.
Патронът на ловната пушка дванайсети калибър освобождава десетки оловни сачми. Когато излязат от дулото, сачмите се разпръсват като „топка на смъртта”, която лети към мишената. Тази топка на смъртта улучи предимно ръката на агент Фишър и едва не я раздроби, но някои от сачмите попаднаха в рамото, гърдите и корема й, откъдето във всички посоки се разхвърчаха кръв, мускули и кости. Пистолетът й падна на пода и тя се свлече на земята като празен чувал от картофи.
Хънтър погледна наляво и видя Гарсия, който стоеше там, а от пушката му се разнасяше дим. Робърт примига два пъти, за да се увери, че не му се привижда.
— Шибана кучка! — рече Карлос, поглеждайки партньора си. — Простреля ме три пъти.
Той забеляза хипнотизираното изражение на Хънтър.
— Какво? Мислиш, че единственото, което взех, когато се върнах при колата си, беше Близнаците? — Гарсия поклати глава, смъкна ципа на якето си и почука с кокалчетата на пръстите си по кевларената жилетка отдолу. — Не, по дяволите. Взех и втория си най-добър приятел — Господин Не Днес. Има причина да го държа в багажника на колата си.
— Но ти кървиш — каза Хънтър.
— Единият куршум одраска вътрешната страна на лявата ми ръка. — Карлос вдигна ръка да му покаже раната. — Адски боли.
Хънтър се втурна към агент Фишър, която лежеше на земята. Тя беше паднала в четвъртото заграждение вдясно, точно до вратата.
Гарсия го последва.
— Да я гръмна ли още веднъж? — попита той.
Хънтър допря пръст до устните си и поклати глава, а след това посочи ухото си и завъртя пръст, за да покаже, че ги слушат.
Карлос спря.
Още няколко жеста на Хънтър му показаха, че наоколо има камери.
Гарсия отстъпи крачка назад и започна да оглежда стените на заграждението, този път за камери, а Хънтър бързо провери агент Фишър Тя беше жива, но губеше много кръв през ужасяващата рана в дясната ръка. Хънтър свали колана си и го използва като турникет, за да намали кървенето, а след това претърси джобовете й. Намери мобилния телефон, който й беше изпратил мъжът, но апаратът беше разбит от едната сачма.
— Копеле! — каза Гарсия, когато видя малка камера отвътре над вратата на заграждението. Той се надигна на пръсти и я отскубна от стената. Беше кръгла и голяма колкото копче за палто. — Няма микрофони. Това е само визуално средство.
— Който и да е онзи тип, сега той вече няма уши тук — каза Хънтър. — Телефонът е счупен.
— Как е тя? — попита Карлос.
— Жива е, но бързо губи кръв. Трябва ни линейка веднага.
— Заемам се.
— И стегни с нещо раната си, преди и твоята кръв да изтече.
— Заемам се.
Гарсия повика подкрепления, а Хънтър се обади на Ейдриън Кенеди. Докато чакаха, Хънтър стоеше при агент Фишър, а Карлос обикаляше конюшнята и събираше всички камери, които успя да намери. Откри общо трийсет и две — по една във всяко заграждение и четири в коридора.
Екипът на ФБР и линейката пристигнаха след по-малко от четирийсет минути. Ейдриън Кенеди идваше със самолет. Агент Фишър все още беше жива, но парамедиците не даваха големи надежди, че ще оцелее.
— Убиецът е отвлякъл дъщеря й, така ли? — попита Гарсия, след като Хънтър му разказа малкото, което беше научил, преди агент Фишър да бъде простреляна.
— Така каза тя.
— Тогава момичето сигурно е мъртво.
— Не съм сигурен — отвърна Хънтър.
— Защо?
— Изстрелът ти счупи мобилния телефон в джоба й и това означава, че убиецът вече не чува какво става тук. Той има очи, но вече няма уши. Онова, което е видял чрез камерите, е, че ти прострелваш Ерика, която се свлича на земята като труп. Вероятно мисли, че тя е мъртва.
— Може и да е — каза Гарсия.
— Но още не е — отговори Хънтър. — Както и да е, ако убиецът мисли, че агент Фишър е мъртва, какъв е смисълът да убива дъщеря й? Не забравяй, че той винаги е бил милостив с жертвите си. Никога не ги е измъчвал. Не търси такъв вид удоволствие. — Поклати глава. — Не. Не мисля, че ще я нарани. Смятам, че ще я пусне да си върви.
В същия момент Хънтър усети, че мобилният телефон вибрира в джоба на якето му.
— Детектив Хънтър, ОСУ — каза той и се заслуша за няколко секунди. Изражението му се промени от уморено и разтревожено в напълно изненадано. — Шегуваш се. Изпрати ми снимките на мобилния телефон. Ще изчакам и ще ти се обадя.