Очите й отново се напълниха със сълзи. Хедър не можеше да проумее какво й се случва. Защо беше в тази стая? Кой беше мъжът? Защо трябваше да седи на тъмно? И защо майка й не идваше да я вземе, както обеща? Тя никога не лъжеше.
И после й хрумна нещо друго. Може би мъжът беше бащата на момчето. И беше разбрал, че синът му Томас се среща с нея в парка след училище и не иска синът му да седи до Хедър, да й се усмихва и да държи ръката й. Не иска, защото тя е различна. Но Томас също беше различен и Хедър наистина го харесваше. Ако можеше, щеше да седи до него всеки ден.
Тя затвори очи и сълзите й се превърнаха в ридания. Хедър дълго плака и после чу стъпки, които се приближаваха към малката стая. Тя бързо избърса сълзите от очите си и скочи на крака.
— Мамо? — извика и си проправи път в мрака към вратата. — Мамо, тук съм.
Тя чу, че някой пъха в ключалката ключ, който се превъртя три пъти.
— Мамо?
Вратата най-после се отвори и в стаята нахлу светлина от коридора. Хедър примига и извърна лице от вратата. Очите я заболяха от внезапния ярък блясък.
— Мамо? — извика още веднъж.
— Не — отвърна мъжът с твърд и силен глас и използва дистанционното управление в лявата си ръка, за да запали лампите в стаята.
Хедър примига още няколко пъти, докато очите й най-после се приспособиха към ярката светлина.
Мъжът пристъпи в стаята и остави вратата да се затвори безшумно зад него.
Хедър потрепери.
— Мама няма да дойде да те вземе. — Мъжът върна дистанционното в джоба на панталона си и извади гумени ръкавици. — Никой няма да дойде за теб… освен аз.
99
Конвоят на екипа от „Специални оръжия и тактика” на ФБР се състоеше от три черни джипа. Във всяко превозно средство имаше по петима специално обучени командоси. Специален агент Тревър Ричардсън, водачът на екипа, беше бивш военен от „Тайни операции” със седемнайсетгодишен опит. Екипът му беше най-добрият, който ФБР можеше да предложи, и всичките бяха надъхани и готови да щурмуват.
Адресът, който им бяха казали, ги отведе на тиха улица в покрайнините на Чула Виста, вторият по големина град в района на Сан Диего, Южна Калифорния. На улицата имаше само три къщи, всичките навътре от пътя и достатъчно далеч една от друга, за да могат да вдигнат шумен купон, без да безпокоят съседите си. Посочената къща, която търсеха, несъмнено най-голямата на улицата, беше на върха на хълм. Екипът имаше строителните планове на имота, които показваха масивна двуетажна сграда с шест стаи горе, всичките с баня и тоалетна, и три от тях със странна форма. Долу имаше голяма кухня, трапезария, дневна, кабинет и още една стая, която можеше да служи за какво ли не — игри, кинозала, лаборатория, галерия… за каквото беше решил да я използва собственикът. Мазето беше огромно и въпреки че знаеха за съществуването му, разположението беше пълна загадка за екипа.
Отвън къщата беше и най-внушителната на улицата, с голяма, много добре поддържана градина и алея, която завършваше с широк калдъръмен вътрешен двор и гараж за три коли вдясно. Автомобилът, паркиран пред едната от трите врати на гаража, беше „Инфинити QX80” — същият, който търсеха.
Колата и къщата бяха регистрирани на името на Артър Уебър, трийсет и четири годишен компютърен гений и предприемач, който на двайсет и една години беше станал милионер няколко пъти, благодарение на успеха на фирмата си за приложения за мобилни телефони — „Ходещи джунджурии”. Той беше продал фирмата преди две години и половина и бе спечелил цяло състояние и оттогава, поне според информацията, която беше успял да събере екипът за толкова кратко време, беше станал нещо като отшелник, оттегляйки се напълно от светския живот. Артър Уебър не се беше женил и нямаше деца, нито братя или сестри. Майка му го беше отгледала сама, тъй като баща му ги беше изоставил още преди Артър да се роди.
До изгрев-слънце оставаха четирийсетина минути, когато трите джипа на ФБР спряха пред портите на къщата на господин Уебър.
— И така, всички да слушат — каза специален агент Тревър Ричардсън, когато всичките петнайсет командоси се събраха в кръг около него. — Както вече обясних, ще се разделим на три екипа — Алфа, Бета и Гама. Екип „Гама“ ще влезе в къщата и веднага ще се качи на горния етаж. Екип „Бета“ ще претърси партера, а екип „Алфа“ ще нахлуе в неизвестността, тоест мазето. Аз ще ръководя екип „Алфа“. Колинс ще оглави екип „Бета“ и Гомес ще предвожда екип „Гама“. — Ричардсън погледна часовника си. — Слънцето ще изгрее след малко повече от трийсет минути и искам дотогава всичко да свърши.