Барбара посрещна забележката на Хънтър с много обезпокоен поглед.
— Извинявай, Робърт. Убийствата вече са станали серийни?
Той кимна и пусна за разпечатване една последна снимка.
— Объркахте ме, момчета. Има ли друг труп, за който не знам? — Инстинктивно огледа дъската с фотографиите още веднъж.
— И да има, все още не знаем — отговори Хънтър.
Капитан Блейк озадачено повдигна вежди.
— Ако няма други трупове освен този, тогава на какво се основава идеята ти, Робърт? Какво те кара да мислиш, че има вероятност извършителят да е убивал и преди?
— Не е нещо определено, капитане, а цялото местопрестъпление, но пак повтарям, разследването е на твърде ранен етап, за да сме сигурни в нещо, и, честно казано, имам само такова чувство.
Блейк зачака, но Хънтър не добави нищо повече.
— Добре, тогава да чуем какво е чувството ти — настоя тя.
Робърт познаваше добре капитана и знаеше, че няма да се измъкне, без да отговори.
— Ще започна с нивото на насилие и колко способен е убиецът. Отрязал е ръцете и ходилата на жертвата. — Хънтър посочваше снимките, докато говореше. — И оптималната дума тук е „чисто”. — Той даде на капитан Блейк малко време да помисли. — Докладът от аутопсията сигурно ще ни даде по-ясна представа какъв инструмент е използван, но според екипа криминалисти на местопрестъплението не е било брадва или някакво друго острие, с което убиецът би постигнал това с един-единствен удар.
Барбара се приближи и разгледа внимателно снимките, които беше показал Хънтър.
— Тогава за какво говорим? — попита тя. — За някакъв вид трион?
— Почти със сигурност — съгласи се Робърт. — Но детайлът тук е, че вероятно е използвал ръчен трион, не електрически, и това само увеличава уменията му.
— Откъде знаеш, че е бил ръчен трион, а не електрически?
— Електрическият трион разпръсква кръвта на жертвата във всички посоки, при това в много характерна схема — малки капки като слюнка — обясни той. — Криминалистите огледаха старателно всяко петно кръв, което откриха в дома на жертвата. Никъде няма пръски.
Капитан Блейк прибра зад ухото си кичур коса, преди детективът да насочи вниманието й към следващата група снимки.
— Не искам да казвам очевидното, но извършителят също така е одрал жертвата. Това, ако не друго, изисква познания. В този случай обаче одирането е извършено толкова професионално, че предполага опит. Поне някакъв.
— Не е лесно да се постигне от първия път такова нещо, на това ниво на компетентност — отбеляза Гарсия.
Капитан Блейк неспокойно почеса лявата си буза.
— Разбирам, но не е ли възможно убиецът да е постигнал този опит по някакъв друг начин, а не като е убивал преди?
— Да, разбира се — призна Робърт. — Един опитен месар може да го направи с лекота. Лекар, бивш лекар, студент по медицина с практически опит… — Той повдигна рамене.
— Да не говорим за истинските извратеняци — добави Карлос. — Онези, които нямат опит, но имат време първо да се упражняват върху животни.
Барбара отвори уста в почуда.
— Да ги одира?
Гарсия кимна.
— Структурата на кожата на някои животни като прасета, плъхове, мишки и зайци е доста сходна с тази на човека и позволява такава практика.
Капитан Блейк направи гримаса при тази мисъл.
— Колкото и извратено да звучи всичко това — каза, — двамата си противоречите. Умението на убиеца да одере и осакати жертвата не означава непременно, че е убивал и преди. Той може да е месар или да е учил медицина и така нататък.
— Вярно е — прие Хънтър. — Убиецът може да е придобил опит по няколко начина, без да е убил някого преди, но дотук ние обсъдихме само нивото на насилие и уменията му. — Той пак посочи фотографиите, които показваха изрязаните букви на гърба на Линда Паркър. — Но имаме и това.
Барбара си пое дълбоко дъх.
— Да, знам, и това е главната причина да попитам дали става дума за сериен убиец. Известно ни е, че не всички серийни убийци обичат да дразнят полицията, но го правят само рецидивистите. — Тя заби показалец в една от снимките на дъската. — Послание, подпис, извънземен шифър, каквото и да е това, по дяволите, несъмнено е закачка и следователно говори за сериен извършител, но серията трябва да започне отнякъде, нали? — Барбара разпери широко ръце, сякаш се готвеше да прегърне дъската. — Затова нека те попитам отново, Робърт. Защо мислиш, че това не е първата му жертва?