— Да, но това пак не обяснява защо нищо не е съборено или разместено — отбеляза Гарсия.
— Съжалявам, какво е било съборено или разместено? — попита доктор Хоув.
— А, нищо, докторе — отвърна Карлос. — Свързано е с версиите, за които спомена капитанът. Между другото, определи ли часа на настъпването на смъртта?
— Да, разбира се. По моите изчисления жертвата е изгубила живота си някъде преди петдесет и осем и шейсет и пет часа, или с други думи, в понеделник през нощта, някъде между девет и полунощ.
— Можеш ли да ни дадеш по-ясна представа за инструмента, който е използвал извършителят за ампутациите? — попита Хънтър.
— Малко назъбено острие — отговори съдебната лекарка. Гласът й беше изпълнен с увереност. — Съдейки по следите от зъбци, които открих върху фибулата и тибията, костите на долния крайник, използваното острие е било тънко, с мънички зъбци, разположени много близо един до друг. Само от това бих казала, че е било трион, не кухненски нож. Освен това мога да ви кажа, че разрезите са твърде неравни, за да са направени от електрически инструмент. Извършителят е използвал ръчен трион. Нещо като резбарски лък или нещо подобно. За жалост твърде разпространен, за да бъде проследен.
— Е, нищо ново — отбеляза капитан Блейк. — И още нещо, Каролин. Някакви следи от злоупотреба с наркотици?
— Ще трябва да изчакаме токсикологичния анализ, за да сме абсолютно сигурни, но ако жертвата е употребявала наркотици, може да са били само рекреационни психоактивни вещества. Жената не е била наркоманка. Не открих следи от убождания на нито една вена. Не е и пушила. Нямаше признаци да е употребявала редовно вещества, които се вдишват, като крек кокаин, метамфетамини на кристали или хероин. Венците и зъбите й са в идеално състояние. Най-доброто, което съм виждала. — Доктор Хоув направи кратка пауза. — Защо питате? Намерихте ли наркотици на местопрестъплението?
— Не. Абсолютно нищо, докторе — отговори Хънтър. — Още сме в началните етапи на разследването.
— Част от кръвта на местопрестъплението прилича ли на артериален кръвоизлив? — попита съдебната лекарка.
— Не — отвърна Гарсия, който беше седнал на ръба на бюрото на партньора си. — Има изплискана кръв, но не е от артериален кръвоизлив.
— Отпечатъци от длани?
— Отново не. Всички петна кръв, които видяхме по стените и мебелите, бяха размазани.
Това явно заинтригува още повече доктор Хоув.
— Размазани?
— Точно така — потвърди Карлос. — Чакаме резултатите от лабораторията по криминалистика.
Сега беше ред на патоанатома да замълчи. За нея този случай ставаше все по-странен с всяка изминала секунда. Сега нямаше търпение да види снимките от местопрестъплението.
— Изрязаните знаци и символи на гърба на жертвата — каза най-после тя. — Някой има ли представа какво означават?
— Там е уловката — отвърна Гарсия и направи гримаса на Хънтър и капитан Блейк. — Не са символи.
— Какво?
Карлос обясни всичко на доктор Хоув за няколко минути.
— Аз… съвсем го пропуснах — каза тя с разтреперан глас. — Разбрах, че някои от думите изглеждат на латински, но не можах да ги свържа. Pulchritudo.Eius. — Доктор Хоув прошепна думите на себе си. — Красотата я… заобикаля.
— Ние го преведохме като „Красотата я обгражда”.
— Да — съгласи се доктор Хоув. Обгражда я, заобикаля я. Смисълът е един и същ, нали?
— Предполагам — отговори Гарсия.
— Нека те попитам нещо друго, докторе — каза Хънтър. — Като имаш предвид ампутациите и одирането на тялото, колко опитен мислиш, че е нападателят?
— Много добър въпрос, Робърт. И бих казала, че извършителят е над средното ниво. За ампутациите може да се желае още, но определено са добри. Разрезите са на правилните места, или с други думи, ако ръцете и ходилата на жертвата наистина е трябвало да бъдат ампутирани, един лекар би срязал точно там, макар и с електрически трион вместо с ръчен трион. И въпреки че са направени след смъртта, интересното е, че разрезите са извършени много старателно.
Хънтър, Гарсия и капитан Блейк се замислиха за изводите от думите на доктор Хоув.
— Ами одирането? — попита капитанът.
— И то е извършено доста умело, Барбара.
— Умело като „не е зле за пръв път” или като „вероятно го е правил и преди”?
Съдебната лекарка не отговори веднага. Беше ясно, че не е помислила за това.
— Каролин? — настоя капитан Блейк.
— Да, извинявай, Барбара, не съм затворила. Смятате, че извършителят е убивал и преди? По този начин?
— Не знам. Ти ми кажи. Убивал ли е?