— Трудно е да се каже със сигурност дали е убивал и преди или не. Може и да е убивал. Както казах, ампутациите и одирането на кожата са извършени умело. Макар че и двете може да са упражнявани върху животни, този тип е знаел много добре какво прави.
— И защо мислиш така?
— Одирането на човешко тяло не е толкова трудно, колкото звучи — отговори доктор Хоув. — Човешката кожа е много здрава и твърда. Ще пропусна биомедицинските подробности, за да не ви отегчавам, но накратко, трябва само да разрежеш, да хванеш кожата и да я дръпнеш. Ако някой от вас е захапвал манго и след това е обелвал кората от плода, усещането е горе-долу същото.
— Благодаря за визуалната представа, докторе — каза Гарсия и направи кисела физиономия. — Когато живеех в Бразилия, имахме мангово дърво в двора. Това беше плодът, който ядях най-много като малък. Тази информация ще върви много добре с детските ми спомени.
— Извинявай, Карлос, но след като вече го казах, нека добавя, че да смъкнеш цялата кожа на някого изведнъж и да получиш нещо като боди от кожата, е нещо, което може да видиш само във филми. Практически е невъзможно да се направи. Най-лесният начин да одереш човешка кожа е на парчета — изрязваш разграничителни линии в кожата. И точно това е направил убиецът.
— Разграничителни линии? — попита капитан Блейк.
— Да, и затова казах, че убиецът е знаел много добре какво прави. Разделил е тялото на жертвата на горна и долна част, като е начертал тънък, но дълъг разрез около кръста й. Одирането на краката и ръцете става много по-лесно и като се премахнат крайните им части — ходилата и ръцете в китките. — Съдебната лекарка замълча за момент. — Представете си, че махате черупката на твърдо сварено яйце. Лесно е да го обелите на малки парченца. Всеки може да го направи. Но много по-трудно е да махнете цялата черупка наведнъж, или дори на две големи парчета. Може дори да се каже, че се изисква опит.
— Тогава искаш да кажеш, че убиецът е одрал две големи парчета от кожата на жертвата — рече Карлос. — Едното от кръста надолу — нещо като панталон от човешка кожа — и другото от кръста нагоре до главата, като блуза с маска и качулка.
— Ако е отделил необходимото време и търпение, които изисква такава процедура, да, той вероятно е получил нещо подобно, само че от „блузата с маска и качулка”, както се изрази ти, ще липсва много голямо парче от гърба — отговори доктор Хоув.
Следващият въпрос на Хънтър накара капитан Блейк да потрепери:
— Възможно ли е да се облече такова нещо, докторе?
— Да се облече?
— Да. Ако убиецът е одрал нещо подобно на панталон и блуза с маска и качулка от човешка кожа, въпреки липсващото парче на гърба, възможно ли е да ги облече?
Каролин не се беше замисляла за тази вероятност.
— Ако ги съхранява в правилните разтвори, тогава да, Робърт, възможно е.
20
След съвещанието с капитан Блейк и конферентния разговор с доктор Хоув детективите решиха отново да отидат в дома на Линда Паркър. И двамата искаха да огледат още веднъж местопрестъплението, но този път щяха да го направят необезпокоявани и сами.
— И така — рече Карлос, когато спря на алеята пред къщата. — Каква е другата вероятност, за която спомена?
— Моля? — Робърт погледна партньора си малко озадачено.
— В кабинета — отвърна Гарсия и леко врътна глава наляво. — Когато стана дума, че вероятно имаме работа с психопат, който е абсолютно безчувствен, ти каза, че има и друга вероятност, но не обясни нищо повече.
Двамата слязоха от колата и тръгнаха към къщата.
— Най-обезпокоителната вероятност е, че убиецът може да не е толкова безсърдечен и безчувствен, както изглежда — отговори Хънтър, — но е достатъчно силен психически, за да може съзнателно да премине границата, когато поиска.
Гарсия спря до моравата пред къщата.
— Защо?
Робърт повдигна рамене.
— Може би за да докаже на нас или дори по-лошо, на себе си, че е способен да го направи, ако иска.
— Да докаже на себе си?
Хънтър кимна.
— Умовете на някои хора са странни, Карлос. Те биха се напънали до краен предел за всичко, включително жестокост, без друга причина, освен да докажат на себе си, че могат да направят нещо. Че го имат в себе си. Като самопредизвикателство.
Гарсия посочи къщата на Линда Паркър.
— Някой би отправил предизвикателство към себе си да направи онова?
— Дори по-лошо — отговори Хънтър. — Чувал си за Шахматния убиец, нали?
— Да, разбира се. Руснак. Александър… някой си.
— Пичушкин — потвърди Робърт. — Да, същият. Помниш ли историята му?