— Пристигаш или тръгваш отново? — попита Карлос, когато слезе от колата си.
— Току-що дойдох.
— Е, как мина разговорът?
— Трудно — отговори Робърт. — Родителите й са в шок. Да изкопча някаква информация от тях беше много бавна и тактична работа.
— Затова ти отиде при тях, а аз проверих модната агенция. Ти си много по-тактичен от мен. Все едно, научи ли нещо?
— Нищо разтърсващо — обясни Хънтър. — Както ни казаха, майката на Линда Паркър е била и най-добрата й приятелка. Често са излизали заедно. Ходили са на почивка. Правили са заедно повечето неща, които правят най-добрите приятелки. Тя твърдо заяви, че Линда винаги й е казвала всичко, което се случва в личния й живот, включително за мъжете, с които се среща.
Гарсия недоверчиво наклони глава настрана.
— Повярва ли й?
— Не. Никой не казва на никого, за колкото и добри приятелки да се мислят. Всички крием тайни.
— Особено когато става дума за взаимоотношенията между майка и дъщеря — отбеляза Гарсия. — Не виждам как една дъщеря би казала на майка си всичко, независимо колко либерални и непредубедени са и двете.
— Но трябва да работим с това, с което разполагаме — каза Хънтър. — А то е, че според майка й Линда Паркър не се е срещала с никого. Всъщност тя ми каза, че дъщеря й никога не е имала сериозно гадже.
— Никога? Наистина ли?
Те влязоха в полицейското управление, прекосиха фоайето с рецепцията и минаха през охраната.
— Линда нямала време за връзки — поясни Хънтър. — След гимназията съсредоточила всичките си усилия в кариерата си, за да влезе в света на висшата мода. Майка й каза, че гаджетата били разсейване и отклоняване на вниманието и Линда много добре знаела как да живее без тях.
Двамата детективи стигнаха до асансьора.
— В общи линии хората от модната агенция ми казаха същото. Линда Паркър нямала гаджета и била изключително съсредоточена в кариерата си.
— Но научих и нещо друго, което може да ни помогне — добави Хънтър.
— Какво?
— Емили Паркър не била само майка и най-добра добра приятелка на Линда. Тя й помагала и с присъствието й в интернет — Фейсбук, Туитър, Инстаграм, Ютюб и електронната поща.
— Да?
— Това означава, че тя знае потребителските имена и паролите на всички профили на Линда.
— Еха. И няма да се наложи да хакваме нищо?
— Не и този път.
— По дяволите, сигурно ще е за първи път.
— Освен това майка й ми каза, че в деня, когато е била убита, Линда е била много заета — пет фотосесии в пет студия, разпръснати из целия Лос Анджелис.
— Да. И аз получих същата информация от модната агенция. Ще трябва да проверим всичките.
Докато вървяха към отдел „Обири и убийства”, и двамата се намръщиха, когато забелязаха, че вратата на кабинета им е открехната.
— Забрави ли да заключиш? — попита Хънтър.
Гарсия го изгледа накриво.
— Ти излезе след мен, не помниш ли? Ако някой е забравил да заключи, това си ти.
— Никога не забравям да заключа вратата.
Може би капитанът е там — предположи Карлос.
— Да, но защо?
Те стигнаха до кабинета си и спряха пред отворената врата. Капитан Блейк не беше там. Висока метър и седемдесет жена стоеше пред дъската със снимките с гръб към тях и ги разглеждаше. Черната й коса беше оформена в елегантна прическа, дълга до раменете. Носеше идеално ушито тъмносиво сако и същата на цвят, дълга до коленете пола.
Хънтър веднага се досети коя е.
Гарсия, от друга страна, нямаше представа коя е жената. Той беше и много по-импулсивен.
— Извинете — рече с твърд и настойчив тон. — Коя сте вие, по дяволите, и какво правите тук?
— Той я е одрал? — попита непознатата, без да се обръща и напълно пренебрегвайки въпроса му. И е отрязал ръцете и ходилата й? — Изненадата в гласа й беше безспорна.
Гарсия врътна глава и отвори широко очи от почуда.
— Извинете, госпожо, трудно ли чувате? Не можете да влизате тук.
— И какво е това, по дяволите? — попита жената, все още обърната към дъската. — Замразена котка? Какво става тук?
Карлос погледна озадачено партньора си.
— Реална ли е тя? Коя е тази жена, по дяволите? И как да включим слуховия й апарат? — Отново се обърна към непознатата: — Хей, луда жено. Имам шоколад.
— Тя е от ФБР — каза Хънтър.
Жената най-после се обърна с лице към детективите.
— Наблюдателен сте. Аз съм специален агент Ерика Фишър от отдел „Поведенчески анализ” в НЦАНП. — Тя пристъпи две крачки към тях и протегна ръка. Имаше малка бенка над левия ъгъл на устните, която придаваше допълнителен чар на и без това много привлекателното й лице със сърцевидна форма. Очите й, които бяха черни като косата й и загадъчни като закодирано съобщение във военно време, се втренчиха в Хънтър.