Нито единият от детективите не стисна ръката й, но Хънтър устоя на погледа й. Гарсия мина покрай жената и застана между нея и дъската.
— Независимо коя сте, специален агент Ерика Фишър, пак не можете да влизате тук.
— Грешите — отвърна тя, най-после отмести очи от Хънтър и се обърна с лице към Гарсия. — Нека позная. Вие сигурно сте детектив Карлос Гарсия, роден в Сао Пауло, Бразилия. Майка ви е американка, учителка по история. Баща ви е бразилец, федерален агент за бразилското правителство. Родителите ви са се развели и вие и майка ви сте се преместили в Лос Анджелис, когато сте били десетгодишен. Баща ви е останал в Бразилия, където живее и до днес. Постъпили сте в полицията веднага щом сте завършили гимназия и сте постигнали забележителен напредък.
Карлос се намръщи първо на нея и после на Хънтър, но специален агент Ерика Фишър още не беше приключила.
— След като две години сте си скъсали от работа задника като детектив в Северен Лос Анджелис, са ви дали възможност да избирате. Това не се случва на мнозина млади детективи. Избрали сте да отидете в отдел „Убийства”. Оженили сте се за ученическата си любов Ана Престън. Нямате деца.
— Биографията ми ли смятате да пишете? — попита Гарсия.
Агент Фишър се усмихна и отново насочи поглед към Хънтър.
— А мълчаливецът там може да е само детектив Робърт Хънтър. Изглеждате малко по-различен от снимките, които имаме в нашите архиви.
Хънтър не каза нищо.
— Слушала съм страшно много за вас, детектив Хънтър. Чела съм книгата ви. Всеки агент в НЦАНП я е чел. Задължителна част от обучението ни е. Изумителна е.
Робърт продължаваше да мълчи.
— Мислите, че сме сгрешили? — попита Гарсия, отново привличайки вниманието й към себе си. — Така казахте, нали? И какво по-точно имахте предвид?
Агент Фишър пак не обърна внимание на думите му и за момент придоби такъв вид, сякаш се чудеше какво да направи.
— Ехо? — попита Карлос. — Наистина ли е глуха? — обърна се той към партньора си.
Агент Фишър въздъхна раздразнено.
— Не съм глуха, детектив Гарсия, и под „грешите” имах предвид, че ФБР поема разследването. Вие може… да преминете към следващия си случай или да хапнете понички, или каквото друго правите обикновено.
Последва стъписано мълчание.
— Моля? — намръщи се Гарсия.
— Кое не разбрахте? — попита агент Фишър.
— Онова, че ФБР поема нашето разследване.
— Правилно сте чули, детектив Гарсия — потвърди тя. — Заповедите ми са да изчакам, докато ви съобщя извънредната новина, но вие бяхте нетърпеливи да я чуете, затова… Ето, научихте я. Случаят вече не е на лосанджелиската полиция.
— Кой ви нареди да изчакате? — най-после наруши мълчанието си Хънтър.
— Моля? — Агент Фишър се премести така, че да може да вижда и двамата детективи, без да се налага да се обръща всеки път.
— Казахте, че имате заповед да изчакате. Кой ви издаде заповедта?
— Аз.
Отговорът изненада всички, защото дойде от човека, който сега стоеше на вратата на кабинета на Хънтър и Гарсия.
25
Хънтър, Гарсия и специален агент Фишър се обърнаха едновременно към дрезгавия, прегракнал глас, който се чу зад Робърт. Пред вратата на кабинета стояха трима души.
— Заповедта е от мен, стари приятелю — потвърди Ейдриън Кенеди, приковал очи в Хънтър. От двете му страни бяха капитан Блейк и специален агент Лари Уилямс.
Удивлението на Карлос заслужаваше снимка.
— О, не знаех, че ще правим купон. Можеше да купя клоунски шапчици за всички. — Въпросителният му поглед се отмести към Кенеди. — А вие сте…
Кенеди не се засмя на шегата.
— Името ми е Ейдриън Кенеди — отговори той и влезе в кабинета. Капитан Блейк и специален агент Уилямс го последваха. — А вие сигурно сте детектив Карлос Гарсия. — Кенеди се приближи до него и протегна ръка. Той погледна строго и накриво агент Фишър, докато минаваше покрай нея. — Приятно ми е най-после да се запозная с вас, детектив.
Гарсия стоеше неподвижно, макар че се намръщи на думите „най-после”.
— Съжалявам, но трябва ли да ми говори нещо името ви?
— Ейдриън Кенеди е директорът на НЦАНП към ФБР, Карлос — обясни капитан Блейк и застана до бюрото на Хънтър. — Освен това оглавява и отдел „Поведенчески анализ” в НЦАНП.
— Чудесно — равнодушно отвърна Гарсия и отново се обърна към Кенеди. — Поздравления. Явно сте се уредили в живота. — Хвърли още по-любопитен поглед към капитан Блейк.