— Какво?
— Защо ФБР и лосанджелиската полиция не обединят усилията си?
— Моля, сър? — изненада се специален агент Уилямс.
— Спомняш ли си, когато ти казах, че Хирурга може да е направил първата си и най-голяма грешка?
— Да?
Кенеди погледна към Хънтър.
— Ето, това е грешката му.
— Хирурга? — намръщи се Гарсия. — Грешка? Какво…
— Съжалявам, сър, но и аз не разбирам — обади се агент Уилямс.
— Последната жертва на Хирурга е убита в Лос Анджелис — обясни Кенеди. — Очевидно в юрисдикцията на лосанджелиската полиция. И тъй като извършителят е употребил изключително насилие — той посочи дъската, — разследването автоматично се възлага на отдел „Свръхтежки убийства”, оглавяван от детектив Хънтър.
— Да… Е, и? — Агент Уилямс изглеждаше озадачен.
— Ами, Робърт Хънтър е най-добрият специалист по изготвяне на профили на убийци, с когото съм работил. Толкова много пъти съм го канил на работа в НЦАНП, че не помня броя им.
— И с ласкателства няма да ме убедиш и този път, Ейдриън — обади се Хънтър.
— Този път не се опитвам да те привлека, Робърт — отвърна той. Предлагам съвместна операция на НЦАНП към ФБР и отдел „Свръхтежки убийства” в лосанджелиската полиция. Това не е предложение за работа. Няма да ставаш агент на ФБР. Пак ще си детектив от лосанджелиската полиция, но ще получиш национална юрисдикция, докато тече разследването. Предлагам ти възможност да останеш в разследването и да хванеш лудия извратеняк.
— Извинете, сър — намеси се агент Уилямс. — Не искам да ви прекъсвам, но не е необходимо да включваме външна помощ в разследването. Уважавам работата на детектив Хънтър. Наистина. Чел към книгата му и така нататък, но ако мога да бъда откровен, той няма подготовката и способностите за нещо от тази величина. Той е само детектив от полицията и ще ни забави. — Уилямс погледна Хънтър. — Не се обиждайте.
— Не се обиждам — отговори Робърт.
— Е, аз пък се обиждам — намеси се Гарсия и вдигна ръка. — Само детектив от полицията…
Кенеди вдигна показалец, за да ги накара да млъкнат.
— Какво ще кажеш, Робърт?
Хънтър не отговори.
— Познавам те, стари приятелю — настоя Кенеди. — Знам, че когато се заловиш с някой случай, особено ако е нещо интригуващо като сега, не го изпускаш лесно. — Той замълча, вглеждайки се изпитателно в детектива. — Искам да участваш в това разследване, Робърт. Затова съм дошъл. Не летях дотук само за да ти кажа, че ФБР ти отнемат разследването. Дойдох да говоря лично с теб и защото аз съм единственият, който може да направи така, че предложението ми да се случи. Мога да го направя официално за по-малко от петнайсет минути. Ти трябва само да се съгласиш.
Хънтър гледаше Кенеди, но в мислите си се върна назад няколко часа, когато седеше очи в очи с Емили Паркър, майката на Линда. Когато той стана да си ходи, госпожа Паркър сложи треперещата си ръка на рамото му.
— Детектив — изрече тя с глас, задавен от сълзи. — Моля ви, обещайте ми, че ще го хванете. Моля ви, обещайте ми, че ще накарате кучия син да си плати за онова, което направи с дъщеря ми. Тя беше единственото ми дете — добави Емили и отново се разрида.
— Ще направим всичко възможно, за да изправим пред правосъдието човека, отговорен за смъртта на дъщеря ви, госпожо Паркър — отвърна Хънтър.
— Не — гневно каза тя. — Това не е достатъчно, детектив. Не искам да чувам глупостите, които подхвърляте на репортерите от новините. Може да си ги спестите за медиите. Искам личното ви обещание, че ще хванете копелето. Че няма да намерите покой, докато не вкарате зад решетките извратения психопат. Обещайте ми, детектив. Обещайте ми.
Хънтър не даваше обещания, които не беше абсолютно сигурен, че може да изпълни, но знаеше, че в момента Емили Паркър изпитва болка, каквато не е преживявала никога дотогава и че се нуждае от увереност, че хората, натоварени със залавянето на убиеца на дъщеря й, няма да я разочароват. Затова той формулира отговора си по най-добрия начин, по който можа, без да се налага да лъже.
— Госпожо Паркър, давам ви думата си, че няма да намеря покой, докато човекът, който ви отне дъщерята, не отиде зад решетките. Това мога да ви го обещая.
Убедеността в гласа му предизвика нов поток от сълзи в очите на Емили Паркър.
— Колко са жертвите, Ейдриън? — отново попита той.
Кенеди почувства, че Хънтър е на път да се съгласи. Беше справедливо и той да отстъпи.
— Това е третата му жертва — отговори.