Робърт и Карлос се спогледаха обезпокоено.
— Къде са били намерени другите? — попита Гарсия. — Знаем, че не са били в Лос Анджелис, вероятно нито дори в Калифорния, затова къде е убивал досега този тип?
Кенеди се обърна към него.
— Сър, моля ви — обади се агент Уилямс. — Наистина не се нуждаем от помощ в този случай.
— Да, знам — отвърна Карлос. — Ние сме само детективи от полицията, нали? И ще ви забавим.
— Какво искате да кажете с това „ние”? — попита агент Уилямс, опитвайки се да сдържи ироничната си усмивка. — Мислите, че директорът Кенеди говореше и на вас?
Хънтър отправи въпросителен поглед към Кенеди, който кимна.
— Съжалявам, Робърт, но специален агент Уилямс е прав. Предложението за съвместна операция се отнася само за теб.
— Шегувате се — каза Гарсия, без да може да повярва.
Хънтър направи знак на партньора си да му даде минутка.
— Ти не каза това, Ейдриън.
— Какво имаш предвид? Не съм споменавал за партньора ти.
— Напротив, спомена го.
— Какво? — отново се намеси агент Уилямс. — Кога?
Хънтър продължи да говори на Кенеди:
— Ти предложи съвместна операция между НЦАНП и отдел „Свръхтежки убийства” в лосанджелиската полиция, нали така? Това бяха думите ти. Е, двамата с детектив Гарсия сме от отдел „Свръхтежки убийства” в лосанджелиската полиция. Единствената причина отделът да има тази слава е, защото работим заедно. — Робърт замълча за ефект. — Ето защо, ако искаш съвместна операция, Ейдриън, по-добре направи място и за двама ни.
Кенеди се поколеба за момент и агент Уилямс се обади още веднъж:
— Няма да стане. Ако си мислите…
— Специален агент Уилямс — спря го Кенеди и този път в дрезгавия му глас се долови раздразнение. — Ако ме прекъснеш още веднъж, ще бъдеш отстранен от разследването и ще се качиш на първия самолет обратно за Куонтико. Ясен ли съм?
— Но, сър…
— Ясен ли съм, специален агент Уилямс?
Агентът наведе глава като ученик, който току-що е получил строго мъмрене.
— Да, сър.
— Може да вземеш ключовете за кучешката къщичка от партньорката си — подхвърли Карлос.
— Детектив Гарсия — авторитетно каза Кенеди, — ако ще участвате в операцията, ще трябва да забравите за саркастичния си тон.
Карлос понечи да подхвърли нова остроумна закачка, но видя как го изгледаха Хънтър и капитан Блейк.
— Добре — отстъпи той. — Мисля, че мога да го направя. Няма проблем.
— Е, ще участваш ли? — обърна се Кенеди към Хънтър. Робърт погледна партньора си.
Гарсия кимна.
— О, аз определено ще участвам. Искам да хвана този психар.
— Операцията ще бъде съвместна — каза Хънтър на Кенеди. — НЦАНП и отдел „Свръхтежки убийства” ще имат равни нива на пълномощия, командване и достъп до информация по време на разследването. Никой няма да крие нищо от никого. — Той погледна агент Уилямс. — Това не е състезание. Всички гоним един и същи краен резултат. Можете ли да работите така?
Агент Уилямс си пое дълбоко дъх, за да се успокои.
— Да, мога да работя така.
— Карлос?
— Да, разбира се. Нямам абсолютно никакъв проблем с това.
Хънтър погледна снимките на одраното тяло на Линда Паркър на дъската.
— Добре, Ейдриън, ще участваме. Имаш твоята съвместна операция.
28
— Какво? — попита агент Фишър, когато й разрешиха да се върне в кабинета на Хънтър и Гарсия. Имаше такова изражение, сякаш светът се беше преобърнал по време на отсъствието й. — Съвместна операция? — Тя погледна агент Уилямс за помощ, но той само повдигна рамене.
— Точно така, специален агент Фишър — потвърди Кенеди.
— Но, сър, това е абсолютно излишно. Ние контролираме цялото разследване и…
— Специален агент Фишър — отново я прекъсна той. Този път беше ядосан. — Няма да продължаваме да правим това и ако искаш да кажеш молитва да участваш в операцията, по-добре престани с това твое отношение на превъзходство, и го направи веднага. Разбираш ли ме?
Ерика Фишър имаше такъв вид, сякаш се готвеше да издиша огън като ламя.
— Ако чуя, че дори една секунда от разследването е била изложена на риск заради твоето отношение, ще работиш на бюро до края на кариерата си във ФБР. Ясен ли съм?
Агент Фишър огледа Кенеди, агент Уилямс и Хънтър.
— Ясен ли съм, специален агент Фишър? — попита Кенеди.
— Да, сър — кимна тя. — Кристално ясен. Няма да имате проблеми с мен.
Гарсия се накани да подметне някаква саркастична забележка, но Хънтър едва забележимо поклати глава.
— Добре. — Кенеди се обърна към агентите и застана зад бюрото на Хънтър. — Е, след като се споразумяхме, защо не обменим информация какво сме научили досега?