Трябваше да признае, че изпитваше съмнения. Когато му хрумна идеята за Тимъти Дейвис, не беше сигурен дали ще може да я осъществи, и тъй като нямаше абсолютно никакъв начин да изпробва процедурата преди това, обзеха го съмнения, дотолкова че се замисли дали да не използва друг метод, за да постигне целта си. Метод, който щеше да бъде почти невъзможно да контролира. Сега обаче се радваше, че не се отказа от първоначалния си план. В неговите очи мъжът току-що беше сътворил шедьовър — произведение на изкуството, — а още не беше приключил. За да бъде съвършен замисълът му, трябваше да добави още два финални щриха, но той не бързаше. Знаеше, че има колкото време иска, затова за момент си позволи да се отдаде на екстаз.
— Моля… Моля ви.
Тимъти не знаеше откъде намери сили да изрече думите и въпреки че беше едва доловим шепот, молбата му беше достатъчна, за да прекъсне суетните мисли на мъжа и да го върне в настоящия момент.
Погледът му се спря на пребледнялото лице на Тимъти. Животът му бързо чезнеше.
— Наистина всичко е наред, Тим — отвърна мъжът. — Вече не е необходимо да се съпротивляваш. Отпусни се и го остави да се случи.
Тимъти се опита да погледне мъжа, но разфокусираните му очи губеха посоката. Стаята, въздухът, всичко около него ставаше все по-студено.
— Отиди си кротко в тази добра нощ, приятелю — каза му мъжът, но дотогава ушите на Тимъти вече не различаваха звуци.
Тимъти чувстваше, че сърцето му блъска в гърдите, сякаш току-що е пробягал маратон с всички сили. Дишането му ставаше все по-затруднено. Вече не усещаше пръстите на краката си. Всъщност не усещаше и краката си… нито ръцете… нито раменете. Цялото му тяло сякаш го беше изоставило, докато сърцето му биеше като обезумяло, сякаш животът му свършваше.
— Радвай се, Тим. Защото това наистина е нашият момент на слава. Твоят и моят. И знаеш ли защо? — Мъжът се усмихна гордо. — Защото когато приключа, ти ще бъдеш обезсмъртен.
Секунда по-късно Тимъти Дейвис си пое дъх за последен път на този свят.
30
В продължение на няколко секунди Хънтър, Гарсия и капитан Блейк мълчаха и стъписано гледаха две от снимките, които специален агент Уилямс беше сложил на бюрото на Робърт. Сега разбраха защо Ейдриън Кенеди и двамата агенти на ФБР се бяха изненадали, когато видяха снимките от местопрестъплението с Линда Паркър.
Първите две фотографии на бюрото на Хънтър показваха в цял ръст Кристин Ривърс, първата жертва на Хирурга. Тя беше съблечена гола и оставена да лежи по гръб върху мръсен под. Ръцете й бяха отпуснати естествено до торса и краката й — изпънати. Петите се допираха. Същата поза, в която Хънтър и Гарсия бяха намерили Линда Паркър предишната нощ. Приликите обаче свършваха дотук. За разлика от Линда Паркър тялото на Кристин Ривърс не беше одрано, нито ръцете и ходилата й бяха отрязани. Тялото й изглеждаше невредимо, затова всички съсредоточиха вниманието си върху следващите две снимки — лицето на Кристин Ривърс в близък план. И тогава всичко стана още по-озадачаващо, защото този път убиецът беше извадил очите на жертвата, оставяйки две ужасяващи тъмни дупки, пълни със засъхнала кръв, и гротескно обезобразено лице.
Това обаче не беше всичко.
По-голямата част на черепа й, от средата на челото до задната страна на врата й беше напълно оголена. Кристин Ривърс беше скалпирана — в стил стария Див запад.
Хънтър се премести, за да разгледа по-добре изображенията.
На пода около трупа нямаше кръв, нито дори по главата й, и това означаваше, че изваждането на очите и скалпирането не са били извършени в неизползваната дървена барака.
— Чакайте малко — каза капитан Блейк, осъзнавайки нещо, което беше пропуснала. — Сигурни ли сте, че говорим за един и същи извършител? Методът на действие в този случай изглежда напълно различен.
— И аз си помислих същото, когато видях вашите снимки на дъската — отвърна Кенеди.
— И аз — добави агент Фишър.
— Това се случи преди не повече от петнайсетина минути — рече капитан Блейк, изненадана и в същото време раздразнена. — Тогава искате да ми кажете, че звездният отбор на НЦАНП е долетял чак дотук от Вашингтон и изпълни това голямо шоу с песни и танци, че взима разследването ни, без да е сто процента сигурен дали извършителят е същият или не?
— Ами, не съвсем — отговори Кенеди.
Раздразнението на Блейк се засили:
— Това пък какво означава?
Кенеди кимна към агент Уилямс.