— Права сте, капитане — каза агентът и извади още една снимка от синята папка. — Методът на действие тук изглежда напълно различен и никой от нас не го знаеше преди петнайсетина минути. Преди да дойдем тук, се опитахме да се включим в базата-данни на лосанджелиската полиция, за да разгледаме файловете от вашето разследване, но не можахме да открием нищо — нито снимки, нито описание на местопрестъплението… нищо. Затова се изненадахме, когато най-после видяхме фотографиите на местопрестъплението.
— Не сте видели нищо, защото отдел „Свръхтежки убийства” не качва в интернет повечето си разследвания точно поради тази причина — поясни Гарсия.
— Добра стратегия — призна агент Уилямс, а после отново се върна на жертвите. — И така, на пръв поглед единствените прилики между тези две жертви може би са позата, в която са оставени, и фактът, че и двете са млади жени на двайсетина години. Всички ще се съгласите, че това съвсем не е достатъчно дори за да предположим, че и двете са жертви на един и същи извършител.
Той най-после сложи на бюрото петата снимка.
— Но после се появи това.
31
Новата снимка, която агент Уилямс сложи на бюрото на Хънтър, не беше от местопрестъплението с Кристин Ривърс, а от аутопсията й. Тялото й беше измито и преместено върху голяма маса за аутопсии от неръждаема стомана. Лежеше по лице.
— Изглежда ли ви познато? — Кенеди отправи въпроса си към всички, но погледна капитан Блейк.
— Да ме вземат дяволите! — отвърна тя.
На гърба на Кристин Ривърс също бяха изрязани знаци като на гърба на Линда Паркър — на пръв поглед странна комбинация от знаци и символи, които образуваха четири отделни реда, макар всички в стаята да знаеха, че символите всъщност са лошо изрязани букви.
На първия ред имаше шест букви, на втория — пет, на третия — седем и на четвъртия — пак пет. Убиецът отново беше използвал само прави линии, за да изпише буквите, без извивки. Разрезите започваха приблизително на пет сантиметра под раменете и свършваха на два-три сантиметра над хълбоците. Също като изрязаните на гърба на Линда Паркър, всяка буква беше висока пет-шест сантиметра и дълга три-четири сантиметра.
— Жертвата от Лос Анджелис. Кога беше открит трупът й? — попита агент Уилямс.
— Била е убита в понеделник през нощта, но трупът й беше открит едва вчера вечерта — отговори Гарсия.
Агент Уилямс се замисли.
— Вчера вечерта? В колко часа отидохте на местопрестъплението?
Въпреки че не разбра доколко уместен е въпросът, Гарсия погледна партньора си за потвърждение.
— Девет и половина, десет без петнайсет. Защо?
— Десет без петнайсет? — Изненадата в гласа на агент Уилямс беше отразена в погледа, който отправи агент Фишър на детективите от лосанджелиската полиция.
Кенеди, от друга страна, знаеше защо двамата агенти се изненадаха и сдържа усмивката си.
— Добре — започна агент Уилямс. — Сигурно вече сте се досетили, че макар да приличат на странна комбинацията от букви и символи, знаците са лошо изрязани букви, които свързани правилно, образуват изречение… на латински. Знам го, защото някой от този кабинет в два часа през нощта се е опитал да потърси в базата-данни на Програмата за залавяне на опасни престъпници подобен почерк на извършител — убиец, който оставя послания на латински, изрязани върху тялото на жертвата.
Гарсия и капитан Блейк погледнаха Хънтър.
Виновното изражение на лицето му беше придружено от леко кимане.
— Загадката най-после е решена — отбеляза капитан Блейк.
— Ами след като трупът на нашата жертва беше открит вечерта и ние не поискахме помощ от Бюрото, зачудих се как ФБР са разбрали толкова бързо. Ето как. Следили сте базата-данни на Програмата за залавяне на опасни престъпници.
— Точно така — призна агент Уилямс. — Всички търсения, които съдържат определени думи или комбинации от думи, задействат сигнал и ни уведомяват веднага.
— И не само я следят — намеси се Хънтър, — но и филтрират отговорите, защото както и да формулирах търсенето си, не получих никакви резултати.
— Отново правилно — съгласи се агент Уилямс. — Ние скрихме резултатите, които излизат от Програмата за залавяне на опасни престъпници. Не искахме никой друг да знае, че този тип е убивал и преди.
— Това е едно от предимствата да си от ФБР, Робърт — обади се Кенеди. — Властта да правиш неща, които обикновените полицейски отдели не могат.
Хънтър го погледна изпод вежди.
— Все едно — рече агент Уилямс и отново привлече вниманието на всички към себе си. — Искате да ми кажете, че само за три-четири часа сте разбрали, че изрязаните знаци представляват изречение на латински?