Кенеди се замисли. Очите му се фокусираха в празното пространство и зъбчатите колелца в мозъка му заработиха на пълни обороти. Хънтър познаваше това безизразно изражение на лицето му.
— Не сега, Ейдриън — каза, изтръгвайки Кенеди от мислите му. — Трябваше да ни давате информация, забрави ли? След като чуем всичко, може да седнем и да се опитаме да разберем връзката между изразите на латински, които е използвал убиецът за всяка жертва, ако има връзка. Засега обаче имаме да изясняваме много неща. — Той се обърна към агент Уилямс:
— Казахте, че Линда Паркър е третата му жертва, нали така?
— Да.
— Нека продължим по-нататък. Ще се върнем и ще обобщим нещата, след като чуем всички факти.
— Съгласен съм — отговори Кенеди.
Всички останали в стаята кимнаха.
— Добре. — Агент Уилямс отново започна да разказва: — Да продължим… Както виждате от снимките, убиецът не само е скалпирал жертвата, но и е извадил очите й. Според доктор Рамос, патологът, който извърши аутопсията в Детройт — и по-късно това беше потвърдено от нашите патолози в Куонтико, — извършителят не е бил аматьор. Скалпирането не е много трудна и технически сложна процедура, но изваждането на очите изисква умения и убиецът е извършил енуклеацията професионално.
— Енуклеация? — попита капитан Блейк.
— Отстраняване на очните орбити заедно с цялото съдържание на очната ябълка — обясни Хънтър. — Клепачите, мускулите, слъзните жлези, очните нерви, всичко. Затова са останали само две празни дупки.
Двамата агенти на ФБР погледнаха с любопитство Хънтър.
— Чета много — обясни той.
— Сигурна съм, че е така — отбеляза агент Фишър.
Кенеди неспокойно премести тежестта си на другия крак по две причини. Първо, не беше свикнал да стои прав толкова дълго време и второ, в момента би убил за една цигара.
— Но това не е причината за смъртта, нали? — попита Гарсия. — Тя не е била жива, когато убиецът е извадил очите й.
— Не — потвърди Кенеди.
— Нека отгатна — продължи Карлос. — Асфиксация, но не от удушаване. Била е задушена.
— И във вашия случай ли е било така? — попита агент Уилямс и обърна глава към дъската със снимките.
Гарсия кимна.
— В нашия случай ръцете, ходилата и кожата са изрязани, след като жертвата е починала, а не докато е била жива. Според доктор Хоув, главния съдебен лекар на Лос Анджелис, въпреки че престъплението изглежда извършено с изключителна жестокост, жертвата не е била изтезавана и не е страдала.
— Това е и заключението в доклада на Кристин Ривърс — потвърди агент Уилямс. — Няма мъчения и страдания. Жертвата е била задушена. Енуклеацията и скалпирането са извършени по-късно. — Той извади доклада от аутопсията на Кристин Ривърс от синята папка и го сложи на бюрото.
— А втората жертва? — попита Хънтър. — Знам, че още не сме стигнали дотам и не искам да избързвам, но жертвата също ли е била задушена?
— Да. Също като Кристин Ривърс няма изтезания и страдания.
— Тогава предположението ни е погрешно — заяви Хънтър.
— Кое предположение? — попита Кенеди.
— За това, че методът на действие на убиеца е различен във всяко убийство. Не е така. Във всеки случай е един и същ. Извършителят задушава жертвите. Различен е почеркът, онова, което им прави, след като умрат, и в посланията, които оставя.
Всички се замислиха.
— Криминалистите намериха ли нещо на местопрестъплението? — попита капитан Блейк.
— Нищо, което да ни даде някакви следи — отговори Кенеди. — Трупът на Кристин беше намерен в стара и неизползвана барака край реката. Тя не служи за нищо и е занемарена от много години, по време на които е използвана от бездомници като подслон, от наркомани като място за дрогиране и кой знае още от кого и за какво друго. Имаше много боклуци и мръсотия навсякъде и криминалистите откриха куп пръстови отпечатъци. Освен това извлякоха ДНК от урина, изхвърлени спринцовки, употребявани презервативи и други източници. Чрез тях успяхме да идентифицираме и да намерим няколко души, а чрез тях — още няколко. — Той поклати глава. — Всичките бяха или пияници, или наркомани. Никой с познанията или уменията да направи нещо от такава величина.
— Жертвата била ли е сексуално насилена? — попита Хънтър.
Преди да отговори, агент Фишър погледна Кенеди.
— Не. Госпожица Ривърс не е била докосната по този начин.
— Защо? — обезпокоено попита Кенеди. — Била ли е изнасилена жертвата от Лос Анджелис?
Хънтър погледна в очите директора на НЦАНП.
— Не, и тя не е сексуално насилена.