— Господи! — възкликна капитан Блейк и отстъпи крачка назад от бюрото на Хънтър. — Искате да кажете, че извършителят е убил човек на осемдесет и четири години, страдащ от артрит?
— Да, капитане. Колкото и извратено да звучи, казвам ви точно това. — Агент Уилямс се обърна към Хънтър: — Детектив, вие казахте, че Линда Паркър, жертвата от Лос Анджелис, е била намерена в дома си?
— Точно така.
— Албърт Грийн също е бил намерен в дома си.
Агент Уилямс пак отвори синята папка, извади други четири снимки и ги сложи на бюрото на Хънтър. Те отново бяха разделени на две снимки в цял ръст и две на лицето отблизо.
— Шегувате се — каза Гарсия и покрай очите му се образуваха неравни бръчки, когато ги присви.
Капитан Блейк имаше такъв вид, сякаш се готвеше да каже нещо, но не можа да намери думи.
Робърт запази мълчание. Аналитичният му поглед бавно се придвижваше от снимка на снимка.
— Предполагам, че сега разбирате причината за изненадата ни, когато видяхме какво е направил убиецът на третата жертва — каза агент Фишър.
Първите две снимки на бюрото на Хънтър разкриваха, че Албърт Грийн също е бил съблечен гол и оставен да лежи по гръб, но не на мръсен под. Този път убиецът беше положил жертвата на леглото в абсолютно същата поза като Кристин Ривърс и Линда Паркър — ръцете отпуснати естествено до торса, изпънати крака, допрени един до друг глезени. Но също като Кристин Ривърс, тялото на Албърт Грийн не беше одрано, нито бяха отрязани ръцете и ходилата му.
— Както виждате — продължи агент Уилямс и посочи третата и четвъртата снимка, кадрите отблизо на лицето, направени на местопрестъплението, — убиецът е извадил очите и на господин Грийн, използвайки същия метод като при Кристин Ривърс, но този път няма скалпиране.
Кожата на лицето на Албърт Грийн изглеждаше още по-сбръчкана и крехка, отколкото на първата снимка, която видяха. Устата му беше изкривена и безформена, а очите… очите ги нямаше. Убиецът пак беше извадил очните орбити, оставяйки две черни дупки, пълни със засъхнала кръв.
— Отново енуклеация на очите? — попита Хънтър.
— Извършена на същото професионално ниво като при Кристин — отговори Кенеди.
— И затова третата жертва ни завари напълно неподготвени — каза агент Фишър и посочи дъската със снимките. — Две жертви. Две асфиксации. Две експертно извършени операции на очи. Едно скалпиране. И после, около един месец по-късно, виждаме това — пълно осакатяване. Отрязани ръце и ходила, тялото одрано като на животно, но очите… — Тя посочи едната снимка в едър план на Линда Паркър. — Очите са непокътнати. Няма енуклеация. — Агент Фишър поклати глава. — Не очаквахме това.
— Ами изрязаните букви? — попита Хънтър.
Агент Уилямс извади друга снимка от папката и я сложи на бюрото. Убиецът пак беше изрязал посланието си на гърба на жертвата и също като преди посланието беше разделено на четири отделни реда, които на пръв поглед съдържаха странна комбинация от букви и символи. Този път извършителят беше разделил редовете по следния начин — първи ред — шест букви. Втори ред — осем букви. Трети ред — осем букви. Четвърти ред — осем букви.
— Кожата на Албърт Грийн е била стара и тънка — обясни агент Уилямс. — Много крехка. И ние смятаме, че това е причината посланието да изглежда малко по-объркано от предишното.
Този път агент Фишър не даде на Хънтър никакво време да го разкодира.
— Тук има четири думи вместо три — Pulchritudo in oculis aspicientis — разкри тя и после се обърна към Гарсия. — Означава „Красотата е в очите на гледащия”.