— Мамка му — прошепна Бишъп. — Какво да правим сега?
Палмър огледа фоайето, докато мислеше какъв да бъде следващият им ход.
— Може би ще е най-добре да се разделим.
— Какво? Наистина ли?
— А ти какво предлагаш?
— Да бъдем заедно, ето какво. Тук много прилича на един от онези филми на ужасите.
— Какво? На кой филм от ужасите?
— Онзи, в който първо умира жената ченге.
— Сериозно ли говориш?
Щрак. Щрак. В стаята отекна приглушен звук.
— Тихо — каза Палмър. Очите му бяха като на бухал. — Чу ли това?
— Да, по дяволите. Откъде дойде?
— Не съм сигурен. — Той й направи знак да чака и да слуша.
Две секунди.
Четири секунди.
Пет секунди.
Щрак. Щрак. Звукът се разнесе отново и този път и двамата се обърнаха към единичната врата в лявата стена до стълбището.
— Мисля, че се чу от там — каза Бишъп и кимна към вратата.
— Да, и аз смятам така.
Двамата много предпазливо се приближиха до вратата.
Щрак. Щрак. Отново го чуха, но звукът все още беше някак далечен и това означаваше, че не идва точно зад вратата.
Палмър допря пръст до устните си, а след това протегна ръка и съвсем бавно бутна вратата и я отвори, молейки се на Бога пантите да не изскърцат.
Не изскърцаха, но това нямаше значение. Там нямаше никого. Зад вратата имаше бетонно стълбище, което водеше надолу към мазето. Долу имаше друга врата, също открехната няколко сантиметра, но този път зад нея се виждаше светлина.
Палмър направи знак на партньорката си, че ще слязат заедно и че той ще върви отпред.
Бишъп се съгласи, като кимна веднъж.
Те слязоха по стъпалата един след друг и много внимателно. Когато най-после стигнаха до втората врата, Бишъп можеше да се закълне, че сърцето й ще се пръсне и ще изскочи от гърдите.
И после чуха друг звук зад вратата. Този път приличаше на движение.
Палмър отново направи знак на партньорката си да бъде готова. Той щеше да отвори вратата, но нямаше да го направи бавно като преди. Движението щеше да бъде бързо и рязко с намерението да изненада онзи, който е зад вратата.
Бишъп отново показа, че разбира, като кимна.
Палмър отново вдигна три пръста и отброи:
Три…
Две…
Едно…
34
С всмукване, което сякаш продължи цяла вечност, Ейдриън Кенеди запали втората си цигара от първата.
Хънтър чакаше.
— Знаех, че ще бъде трудно да го скрия от теб, стари приятелю — рече Кенеди и издиша гъст облак дим. — Но дори аз не очаквах, че ще се досетиш толкова бързо. Какво го издаде?
— Ти, Ейдриън. Ти го издаде.
— Наистина ли? Кога?
— Първия път — обясни Хънтър. — Докато прелиствах досието с разследването за Кристин Ривърс в кабинета.
Кенеди го погледна озадачено.
— Ти каза, че си бил на местопрестъплението.
Кенеди продължи да го гледа учудено.
— Я стига, Ейдриън, познавам те и знам как се правят нещата в НЦАНП. Ти не ходиш никъде, освен ако не е абсолютно наложително. Повечето операции на НЦАНП се координират или от твоя кабинет в Куонтико, или от Вашингтон. Не е необходимо да вършиш оперативна работа.
Кенеди се вгледа в кръгчето дим във въздуха, което се отдели от върха на цигарата му. Преценката на Хънтър като че ли му достави удоволствие.
— Разбира се — продължи Робърт, — първото убийство на извършителя е интригуващо, но не чак толкова, че самият директор на НЦАНП да отиде на местопрестъплението. Там не е имало нищо, което да не си виждал преди, Ейдриън. Убиец, който взима части от телата на жертвите си? Убиец, който изрязва послания в плътта на жертвите си? Убиец, който обича да полага жертвите си по определен начин? Архивите на ФБР в Куонтико са претрупани с подобни случаи. — Хънтър поклати глава. — Не, трябва да има друга причина да си отишъл в Детройт, при това веднага. Не ми казвай, че детройтската полиция е поискала помощта на ФБР, защото знам, че не е така. И то само няколко часа, след като е бил открит трупът.
— Разбирам логиката ти, в която има абсолютен смисъл, Робърт, но не е необходимо причината да отидем в Детройт непременно да е свързана с жертвата. Може да е свързана с убиеца.
— Отначало и аз си помислих така — призна Хънтър. — „Дремещ” убиец. Някой, когото НЦАНП вече издирват. Убиец, който вероятно дълго е бил в период на „охлаждане” и накрая е решил да действа отново. Но това пак не оправдава напълно твоето присъствие на местопрестъплението. Освен това те издаде и езикът на тялото ти.