Кенеди помълча малко и следващите му думи бяха изпълнени с чувства:
— Копелето ми отне племенницата. Обезобрази лицето й. Избоде очите й. Скалпира я. Що за човек прави такива неща? И после е захвърлил тялото й в мръсна и гнусна барака, сред използвани спринцовки на наркомани и презервативи, но знаеш ли кое е странното? Въпреки всичкия си гняв и омраза едва ли не съм благодарен на кучия син, че не я е изнасилил.
Кенеди запали трета цигара.
— Знам, че ти не я познаваше, Робърт, но тя беше най-сладкото момиче, което може да срещнеш. Винаги усмихната. Винаги позитивно настроена за всичко. Щастието беше част от нея. — На лицето му се изписа тъга. — Тя беше само на двайсет години. Животът беше пред нея. Имаше толкова много неща, за които да живее, а някакъв извратен шибаняк й отне всичко. Отне я от нас.
Хънтър никога не беше виждал Кенеди толкова развълнуван.
— Семейството й… сестра ми, всички са покрусени. Аз? Аз също съм покрусен, но и съм адски вбесен, и няма да спра, докато онзи лайнар не бъде заловен. Повярвай ми, на няколко пъти бях ей толкова близо да ти се обадя. — Показа с палец и показалец. — И после, рано тази сутрин, получих новината, че тук, в Лос Анджелис, е намерена вероятна трета жертва на Хирурга. Дори не беше необходимо да проверявам. Бях сигурен, че случаят е възложен на отдел „Свръхтежки убийства” на лосанджелиската полиция. Знаех, че ти ще ръководиш разследването.
Хънтър се облегна на стената.
— С три жертви — продължи Кенеди, — изрязаните букви на гърба на жертвите, думите на латински и загадката, която ни оставя този изверг, нямах съмнение, че случаят ще те заинтригува и ти ще искаш да участваш в разследването, особено след като едната жертва е убита на твоя територия. Исках обаче да говорим очи в очи, не по телефона. Затова съм тук. Ако ти не се беше съгласил със съвместното разследване, щях да те помоля да говорим насаме и да ти кажа всичко.
Хънтър погледна директора на НЦАНП.
— Да, вероятно щях да те моля за помощ. Не че вече не си го разбрал, но ние не разполагаме с нищо, Робърт. От два месеца и нещо съм накарал всеки агент на мое разположение да работи безброй часове върху даден аспект на разследването, но не сме помръднали нито сантиметър. И ти вече знаеш защо, нали?
Хънтър не отговори, но Кенеди беше сигурен, че той знае.
— Да — призна Кенеди, — хвърлихме се с главата напред в една-единствена версия — че Кристин не е била произволно избрана жертва. Убийството й не можеше да е било случайно. За мен и следователно и за ФБР можеше да има само една причина да бъде избрана тя, и тази причина бях аз. Не се съмнявах в това. В края на краищата, аз съм директор на Националния център за анализ на насилствени престъпления и отдел „Поведенчески анализ” към ФБР. По подразбиране, аз съм отговорен за изпращането в затвора и дори за смъртта на стотици престъпници. Списъкът на хората, които с удоволствие биха ме наранили като отплата за нещо, за което ме смятат за виновен, вероятно е по-дълъг от река Мисисипи. Пък и изрязаните думи върху гърба на Кристин. Когато ги разшифровахме, убедеността ми, че тя е убита точно защото е моя племенница, се засили неимоверно — „Красотата е във връзката”.
Той направи пауза и продължи:
— За мен нямаше неяснота за значението на този израз. Убиецът можеше да има предвид само един вид връзки — роднинските.
Кенеди отново замълча, давайки на Хънтър малко време да помисли за това.
— Красотата на семейството, Робърт, разбита от ръцете на едно извратено копеле. Така, както виждах нещата, убиецът беше изрязал буквите, за да се увери, че аз няма да пропусна истинската причина защо племенницата ми е загубила живота си.
— Но защо просто не ти го е казал по някакъв начин? — попита Хънтър. — Например да ти напише писмо… да ти се обади анонимно по телефона… или дори да ти изпрати съобщение. Има много начини, по които може да ти го каже. Защо е изписал изречението на латински? Защо го е превърнал в ребус, в който повечето букви приличат на символи и думите са разпокъсани?
— Ти как мислиш, Робърт?
Хънтър осъзна колко глупав е бил въпросът му.
— Защото с това се занимавате ти и НЦАНП. — Той си отговори сам и кимна.
— Именно — съгласи се Кенеди. — Работата ни е да разкриваме улики, гатанки, загадки, закачки… всичко, което оставят извършителите, умишлено или неволно. Убиецът е искал да се увери, че аз ще разбера, но не е смятал да свърши работата ми вместо мен. В убийството на Кристин всичко се вместваше идеално, за да е отмъщение.