— Бяхте ли близки? — попита Хънтър. — Ти и Кристин?
— С моята работа? — Кенеди поклати глава. — Трудно е да имаш семейство. Защо мислиш, че имам две бивши съпруги? Нямам време дори да се изпикая. Но полагах усилия. Кристин беше единствената ми племенница. Виждах я един-два пъти в годината. Тя следваше право и криминалното право й допадаше. Понякога идваше при мен в Куонтико. Харесваше Академията — архивите, историите, снимките, лабораторията по криминалистика… всичко.
Хънтър мълчеше. Кенеди дръпна от цигарата си и продължи:
— Повярвай ми, Робърт, накарах един взвод агенти и кадети да преглеждат стари случаи, списъци с имена… всичко, за което се сетихме. И после неочаквано ни се обадиха от полицията в Уичита. Сигурно си представяш какъв хаос предизвика в разследването втората жертва. Докато разследвахме убийството на Кристин, нито веднъж не се спомена думата „серийно”. Всички бяхме убедени, че убийството й е директен удар срещу мен. — Кенеди имаше такъв вид, сякаш се ядосваше на себе си. — Когато към уравнението се добави Албърт Грийн, бяхме принудени да преосмислим версията си, но дори тогава бях толкова заслепен от гняв и толкова сигурен, че убийството на Кристин е акт на отмъщение, че продължихме да правим грешки и да губим време. Разширихме теорията за отплата и престанахме да вървим в погрешни посоки.
— Разширили сте теорията за отплата? Как? — попита Хънтър.
Кенеди повдигна рамене.
— Преди да си тръгна днес, ще се погрижа ти и детектив Гарсия да получите пълни копия на цялото ни разследване дотук на двете убийства, включително всички снимки, които имаме, от местопрестъпленията и други. Може да ги видите.
— Добре — отвърна Хънтър.
— Но твърдоглавието ми спира тук — увери го Кенеди. — Щом Линда Паркър е убита тук, в Лос Анджелис… — Той поклати глава. — Явно не става дума за мен. Не може да е така, защото Албърт Грийн и Линда Паркър нямат абсолютно нищо общо с мен. Колкото и да съм ядосан, трябва да приема, че за жалост Кристин просто е била на неподходящо място в неподходящ момент.
36
Тъй като Ейдриън Кенеди и специални агенти Лари Уилямс и Ерика Фишър вече бяха видели дъската със снимките, на Хънтър и Гарсия не им отне много време да им разкажат малкото, с което засега разполагаха за убийството на Линда Паркър.
— Това е горе-долу всичко — каза в заключение Карлос и се облегна на дъската със снимките. — С Робърт върнахме в кабинета, за да обсъдим следващия си ход, когато се натъкнахме на специален агент Фишър, която слухтеше. Официално разследването ни за убийството на Линда Паркър започна едва преди няколко часа.
Капитан Блейк хвърли подозрителен поглед на детектива.
— Няма да споменеш версията за „изкуство”, нали?
— Версия за изкуство? — изненадано попита Кенеди, поглеждайки Хънтър. — Вече имате версия?
— Не бих отишъл толкова далеч, че да я нарека версия — отвърна той. — Но след като открихме изрязаните букви на гърба на жертвата, водещият криминалист на местопрестъплението изказа едно предположение, което може би свързва някои неща.
— Може ли да го чуем? — попита Кенеди. Вече жадуваше за още една цигара.
Хънтър остави Гарсия да преведе ФБР по този неравен път. Когато Карлос приключи, всички в стаята отново притихнаха. Капитан Блейк първа наруши мълчанието:
— Луд? Да, но каквото и да е това… — тя посочи дъската със снимките, — не е дело на вменяем човек.
— Съгласна съм — каза агент Фишър, докато двамата с агент Уилямс отново огледаха фотографиите на стените и мебелите в спалнята на Линда Паркър. — И ще призная, че в особена ситуация като тази, в това има някаква откачена логика. Ако тези размазани петна кръв наистина са оставени от кървяща жертва, която се е мъчила да се отскубне от нападателя — и имайки предвид посланието, което е изрязал на гърба й убиецът, — сега ясно разбирам как е възникнала хипотезата. Но… — Тя се обърна към Хънтър и Гарсия. — Когато включим в контекста първите две жертви на Хирурга, състоянието на местопрестъпленията и разрезите на гърбовете им, тази теория за „изкуство” някак изгубва инерцията си, не мислите ли? На първите две местопрестъпления няма кръв по стените. Никакви „кървави замахвания с четка”, ако цитирам детектив Гарсия. Едната жертва е оставена в мръсна барака, а другата — в собствената си спалня, която е безупречно чиста. В това няма нищо художествено.