Хънтър отпи глътка кафе и се върна на бюрото си.
— Но те са го направили.
Гарсия се ухили.
— Да, измислили са разширение на версията за отмъщение. Вероятността, че убийството на Албърт Грийн може да е за заблуда — нещо, което да отклони НЦАНП от посоката, в която са поели. Накратко, те са започнали да разследват вероятностите, че убиецът преследва някой съвършено непознат, в случая Албърт Грийн, използвайки същия метод на действие и почерк като в убийството на Кристин Ривърс само за да изглежда така, сякаш убийството е извършено от сериен убиец. — Карлос гледаше партньора си с широко отворени очи.
— Разбирам, че мнозина биха го приели за лудост — рече Хънтър, — но ако се замислиш, изобщо не е толкова налудничаво, колкото звучи.
— Защо?
— Знаеш колко обединена е лосанджелиската полиция или другите полицейски сили в страната, когато се появи убиец на ченге, нали? Целият участък не се спира пред нищо, за да го хване. — Робърт повдигна рамене. — Убиеш ли племенницата на директор от ФБР, несъмнено ще си навлечеш гнева на една от най-мощните правоприлагащи агенции в света, която ще те преследва с всичко, с което разполага — всички средства и всички съюзници. А Ейдриън Кенеди няма да се откаже… никога. Но ако направиш така, че да изглежда, сякаш тя е станала случайна нещастна жертва на фанатичен сериен убиец, след време цялата история може да стане само поредното разследване в архивите на ФБР. Разбираш ли логиката?
Гарсия се замисли.
— Добре, признавам, има някакъв странен смисъл, но не чак толкова, че ФБР да я направят главната си версия. Те са загубили два месеца и безброй часове да разговарят с погрешни хора и да търсят на погрешни места. Има причина директорът Кенеди да ти каже, че не са помръднали нито сантиметър от началото на разследването.
— Знам — отговори Хънтър. — И да, допуснали са грешки, но всички го правим, Карлос. Ейдриън призна, че е бил заслепен от гняв и за жалост този гняв е насочил разследването в погрешна посока. Но приказките какво е трябвало да се направи няма да ни помогнат. Единственото, което можем да сторим в момента, е да забравим за грешките и да продължим напред.
От мобилния телефон на Гарсия се разнесе сигнал за получено текстово съобщение. Той прекъсна разговора с партньора си и бързо погледна екранчето.
— О, по дяволите! — възкликна. В очите му се четеше страх.
— Наред ли е всичко? — попита Хънтър.
Съобщението, което Гарсия току-що беше получил, бе изпратено от съпругата му Ана и съдържаше две думи, последвани от ядосано емоджи.
Идваш ли?:(
— Мъртъв съм. Толкова съм мъртъв, че ще трябва да ме погребат два пъти — каза той и бързо написа отговор: Идвам:)
— Какво се е случило?
— Трябва да тръгвам — отвърна Карлос с променен тон. — Ще вечеряме с тъщата и тъста, а аз съвсем изгубих представа за времето.
Хънтър погледна часовника си — 19:12. И той не беше забелязал, че времето е минало толкова бързо.
— За десети път ще закъснея за вечеря с родителите на Ана — измърмори Гарсия.
— Лоша работа — отбеляза приятелят му.
Карлос взе якето си и тръгна към вратата.
— Ти ще останеш ли? Минава седем, Робърт, и денят беше адски дълъг за всички, да не говорим, че снощи не си спал.
— Да, знам. Ще остана още малко. Искам да прегледам някои неща.
— Ти не си супермен, знаеш ли? Трябва да престанеш да мислиш за разследването и да дадеш почивка на мозъка си, преди онази голяма вена на челото ти да се пръсне. И очите ти са уморени. Виждам ги. Имаш такъв вид, сякаш току-що си изпушил голям джойнт.
— Наистина ли? — Хънтър се опита да види отражението си в стъклото на прозореца.
— Няма смисъл да грохваш от умора още в първия ден на разследването. Пак започваме отначало и ни предстои много работа. Този тип убива от месеци.
— Знам, но няма да стоя дълго. — Робърт почука с показалец по часовника си. — А ти, от друга страна, трябва да побързаш.
— Да. Тръгвам.
— Поздрави Ана от мен.
— Ще й кажа, ако тя все още ми говори. Между другото, ако изчезна безследно, моля те, провери в задния ми двор за плитък гроб. Ако не, ще се видим утре при федералните.
39
На всеки, който кара по булевард „Уилшър”, ще му бъде простено, ако сбърка централата на ФБР в Лос Анджелис със специален федерален затвор, където решетките не могат да се видят отвън. Въпреки превъзходното й местоположение, за всички е ясно едно — седемнайсететажната бетонна сграда не е построена с естетични намерения — характерна черта, която се повтаря във всички постройки на ФБР в страната.