Хънтър нямаше определено любимо малцово уиски. Обикновено избираше кое да пие според това как се чувстваше и въпреки че беше загадка за всички, Трейси бе успяла да разгадае няколко от издайническите му знаци. Единият беше, че ако е имал лош ден, винаги избираше опушено малцово уиски, а нямаше по-опушено от „Ардбег Кориврехен”.
— Не беше един от най-добрите — потвърди той.
Барманът, който беше висок най-малко метър осемдесет и седем, с бляскава усмивка и руса коса, завързана на тила в хипстерска конска опашка, сложи черна салфетка на бара пред Трейси.
— Какво ще желаете тази вечер? — попита той с баритонов глас, който сякаш принадлежеше на разказвач в документален филм.
— Мисля да си поръчам същото като него — отговори тя и кимна към Хънтър.
Барманът учудено повдигна вежда.
— Наистина ли? Това е доста тежко, опушено малцово уиски. И много силно. Сигурна ли сте, че не предпочитате нещо малко по-меко?
— Няма проблем, Алекс — намеси се Хънтър. — Тя държи на шотландско малцово уиски по-добре от всеки тук, включително от теб и мен.
Барманът се усмихна и отново погледна Трейси.
— Вярно ли е?
Тя повдигна рамене.
— В такъв случай добре дошли в „Жадната крава”. Аз съм Алекс.
— Трейси. Приятно ми е да се запознаем.
Те си стиснаха ръцете.
— Едно „Ардбег Кориврехен”. Идва веднага. Лед?
— Не, но ще ти бъда признателна, ако налееш една пета вода.
— О, тя вече ми харесва — каза барманът, кимна на Хънтър и наля питието на Трейси.
Трейси и Хънтър чукнаха чашите си.
— Знам, че не говориш за работата си — каза тя, след като барманът се върна към задълженията си. — Затова дори няма да питам, но ако си в настроение да говориш за нещо, знаеш, че съм страхотен слушател, нали?
Двамата отпиха малки глътки.
— Обединяваме сили с ФБР по това разследване — каза той след кратко мълчание.
Откровението му едва не накара Трейси да се задави — трийсет процента от неочакваната новина и седемдесет процента, защото Хънтър беше решил да сподели с нея нещо за някое от разследванията си. Не го беше правил досега.
Тя бързо отпи още една глътка уиски.
— За същия случай ли говориш, когато се наложи да напуснеш лекцията в университета?
Той кимна.
— Но вие едва… — Трейси млъкна, когато осъзна какво пропуска. — Вие не сте поискали помощ, нали? Те са се самопоканили.
Хънтър отново кимна.
Трейси преподаваше обща психология и криминална психология в Калифорнийския университет. Много добре знаеше как действа ФБР. Знаеше, че със съвсем малки изключения ФБР оказва съдействие в разследване на убийство, ако първичната правоприлагаща агенция официално поиска помощта им.
— Тогава това означава, че каквото и да е, престъплението не е първото от серия и че е преминало щатските граници, вероятно дори държавните — отбеляза тя.
Отговорът на Хънтър беше движение на веждите, последвано от глътка уиски.
— Щом не сте поискали помощ, те определено са разбрали много бързо — добави Трейси.
— Грешката е моя — каза Робърт.
Въпреки че беше любопитна, Трейси реши да не го разпитва повече. Ако искаше да й каже нещо, той щеше да го направи.
— Работили ли сте с ФБР и преди?
— Не и в този формат. Неотдавна им помогнах в един случай, но бях в отпуск. Не беше съвместна работа.
— Ще трябва ли да заминеш за Куонтико?
— Не. Ще работим в централата на ФБР в Уестуд, Лос Анджелис.
Трейси не се опита да скрие колко доволна остана от този отговор.
— О, добре. Нали ще излезем на вечеря утре?
Хънтър съвсем беше забравил за плановете им да вечерят заедно, но с нищо не издаде този пропуск на паметта.
— Да, разбира се.
Трейси отново се усмихна.
— Тоалетните отзад ли са?
Хънтър кимна.
— Връщам се веднага. — Тя отпи още една глътка от уискито си и взе чантата си.
Тоалетните бяха в дъното на къс коридор, до стилно обзаведена зона за отдих. Трейси се подсмихна, когато видя табелките на вратите.
На тази вдясно пишеше „Уиски”, а на другата вляво — „Ванилова водка и сок от червени боровинки”.
„Нищо чудно, че барманът се изненада толкова много“ — помисли си тя.
В същия момент от мъжката тоалетна излезе мъж на около трийсет пет години, висок метър и осемдесет. Беше с черна тениска, сини джинси и черни ботуши. Той видя Трейси, спря и се усмихна.
— Еха — каза мъжът, бавно плъзгайки поглед от лицето до гърдите й и после надолу чак до обувките. — Хубавелка си, а? И гримът ти мноооого ми харесва.