Той леко фъфлеше и това показваше, че е доста почерпен.
— Благодаря — учтиво каза Трейси.
Кожата на лицето му имаше слънчев загар и беше обветрена. Косата му беше подстригана съвсем късо и широките му гърди и рамене показваха телосложение, тъпкано с мускули.
Трейси се опита да влезе в дамската тоалетна, но мъжът пристъпи крачка вляво и препречи пътя й.
Тя вдигна глава и погледна тъмнокафявите му очи, в които блестеше закачливост.
— Бихте ли ме извинили, моля?
— Виж — каза мъжът. Гласът му сякаш излизаше от пълна с вода тръба. — Видях те, че седиш с някакъв боклук на бара, но това вероятно е, защото не познаваш някой по-готин. Нека обаче ти кажа, че хубаво момиче като теб заслужава някого, който да ти покаже как се прекарва добре. Някой като мен. — Мъжът протегна ръка към косата й и принуди Трейси бързо да отстъпи крачка назад.
— Виж какво — каза тя, без да трепне от втренчения му поглед, — тъй като е очевидно, че тази вечер си прекалил с пиенето, няма да обърна внимание на обидната ти забележка за приятеля ми на бара. Алкохолът явно е замъглил разсъдъка ти. Съветът ми към теб е да изпиеш чаша вода и да помолиш бармана да ти повика такси. Още пиене вероятно ще развали вечерта ти още повече, да не говорим как ще се чувстваш утре сутринта.
Трейси се опита да мине покрай мъжа, но той пак препречи пътя й.
— Имам много по-добра идея. Защо не отидем ей-там? — Мъжът посочи с палец зад гърба си. — И да се опознаем както трябва. Знаеш за какво говоря, нали? — Той плъзна ръка към чатала си и го потърка дълго и бавно.
Трейси се ухили.
— Не знам дали да се смея, или да повърна. Толкова си отвратителен, че ми се гади от теб.
— Какво?
— О, извинявай, сладурче — каза тя. Очите й изразяваха съжаление. — Прекалено големи ли са тези думи за теб? Мога да перифразирам, ако искаш.
— Искам да дойдеш там вътре с мен. И после ще ти покажа какво е „голяма” реалност. Защо искаш да пиеш с фолксваген „костенурка” — мъжът посочи към бара, — когато можеш да купонясваш с лимузина? — Той посочи с две ръце себе си.
Трейси направи опечалена гримаса.
— Откъде си научил изкуството да разговаряш? От китайска курабийка с късметче?
— Ще ти кажа какво съм научил. — Мъжът посегна към рамото на Трейси.
Голяма грешка.
С лявата си ръка Трейси блъсна настрана ръката на мъжа, а с дясната замахна към корема му.
Тениската беше опъната на мускулестото му тяло и това би улеснило още повече Трейси да намери правилното място, ако вече не знаеше къде да упражни натиск. Когато пръстите й влязоха в допир с корема му, очите му се отвориха широко и той изохка от силната болка, която се разпространи в тялото му. Мъжът инстинктивно сви мускулите на стомаха си, за да се опита да отблъсне атаката, но пак беше късно. Пръстите на Трейси вече притискаха линеа алба, тънката белезникава съединителна тъкан, която разделя отвесно коремната мускулатура на лява и дясна половина.
Лицето му се изкриви в агония.
Трейси натисна малко по-силно.
Болката беше толкова силна и обездвижваща, че дори гласът на мъжа му изневери.
Трейси се усмихна.
Краката на мъжа се разтрепериха под огромното му тяло и Трейси разбра, че той ще се свлече на земята. Тя отпусна част от натиска, за да не му позволи да падне.
Клепачите му затрепкаха странно.
Трейси го блъсна към стената, за да му помогне да се подпре.
— Ще бъдеш малко замаян, след като те пусна — с нежен и грижовен глас обясни тя. — Но ще се оправиш след една-две минути.
Мъжът я погледна с умоляващи очи.
— И така — продължи Трейси, — още веднъж, съветът ми към теб е да изпиеш чаша вода и после да си вземеш такси и да се прибереш вкъщи. За тази вечер си изпи пиенето. Разбра ли?
Той не можа да направи друго, освен да кимне.
— И моля те — добави тя. — Не опитвай този подход с други жени… никога.
Трейси най-сетне го пусна и влезе в дамската тоалетна. След няколко секунди чу, че мъжът се строполи на земята.
Хънтър изпи уискито си и се завъртя на високото столче до бара.
Трейси се бавеше. И високият, мускулест здравеняк, когото беше забелязал, че тръгва по коридора за тоалетните малко преди Трейси, също не се беше върнал.
Хънтър се запита дали да не отиде да провери какво става, когато видя, че едрият мъж излиза залитайки. Дясната му ръка беше притисната до корема, сякаш го бяха ударили. На лицето му беше изписана агония. Мъжът стигна до Хънтър и спря.
— Трябва да я държиш на каишка, друже — каза със слаб, пиянски глас.
— Моля? — До Хънтър нямаше никой друг, затова мъжът сигурно говореше на него.