— Тя е смъртоносна, мамка му.
Хънтър озадачено проследи с поглед мъжа, който се отдалечи препъвайки се, и взе якето си от облегалката на стола и излезе от бара.
— Какво беше това? — попита Алекс.
— Нямам представа, но по-добре да отида да видя как е Трейси — отвърна Хънтър.
Не се наложи. Докато той се завърташе на стола си, тя най-после се върна и седна на мястото си.
— Какво се случи? — попита Хънтър.
— Какво имаш предвид?
— Ами, някакъв нещастник току-що излезе от тоалетната, мина покрай мен и ми каза да те държа на каишка, защото си смъртоносна.
Трейси се засмя.
— Така ли каза?
— Кой е той? И какво направи ти?
— Не го познавам — отговори Трейси. — Срещнах го там. Той ми поиска съвет и аз му го дадох.
— Съвет?
— Да. Казах му да си върви вкъщи. Беше се почерпил достатъчно. Къде е той? — Тя се обърна и огледа заведението, но не забеляза мъжа.
— Тръгна си — каза й Хънтър.
— А, тогава е послушал съвета ми.
На Хънтър всичко това му се стори странно, но реши да не задава повече въпроси.
Трейси изпи уискито си.
— Още едно?
Хънтър се замисли за момент.
— Какво ще кажеш да хапнем нещо? Яде ли, преди да дойдеш?
Трейси се усмихна и погледна часовника си.
— Като се има предвид, че е единайсет и половина… Да, вечерях, но мога да ти правя компания. — Тя погледна Хънтър съблазнително. — Или пък ако искаш да отидем у нас и да ти сготвя нещо?
Хънтър знаеше, че Трейси готви фантастично.
— Сигурна ли си? — попита той. — Късно е и не искам да се натрапвам.
— Да. Сигурна съм. И не се натрапваш.
Те се усмихнаха един на друг и в същия момент мобилният телефон иззвъня в джоба на якето му.
Трейси го погледна. Не можеше да повярва, че това ще се случи отново.
Отговори на обаждането.
— Детектив Хънтър, ОСУ.
Търсеше го специален агент Уилямс.
Докато Хънтър слушаше мълчаливо, изражението му се промени и стана мрачно.
— Къде? — попита той и погледна часовника си. — В момента не съм вкъщи, но мога да отида там за петнайсетина минути. — Отново се заслуша. — Добре, ще бъда готов. — Той затвори и погледна към Трейси.
Не беше необходимо да пита. Тя знаеше, че всяко обаждане до телефона на Хънтър по това време, може да означава само едно.
— Ужасно съжалявам — каза той и хвана ръката й.
Трейси се усмихна, въпреки разочарованието си.
— Няма проблем. Такава ти е работата. — Тя отпи от чашата си. — Пак ли е същият извършител?
Хънтър кимна.
— Брей, не си губи времето, а?
Хънтър сложи две банкноти на бара и взе якето си.
— Още веднъж, много съжалявам — каза той на Трейси.
— Нямам нищо против, стига да се реваншираш — отговори тя полушеговито, полусериозно.
— Можеш да разчиташ на това. — Хънтър я целуна по устните и бързо излезе от бара.
41
Голям черен джип взе Хънтър от домашния му адрес точно четирийсет и пет минути, след като той излезе от бар „Жадната крава”, достатъчно време, за да се изкъпе и преоблече. Шейсет и пет минути след това Робърт се срещна с Гарсия и двамата агенти на ФБР на летище „Ван Найс” в долината Сан Фернандо. Израженията на лицата на всички бяха доказателствата колко малко са спали.
— Кафе? — попита Карлос, когато Хънтър влезе, и му предложи една от чашите, които държеше.
Робърт я прие с радост.
— Направо четеш мислите ми.
— Идеално подбран момент — каза агент Уилямс, когато се присъедини към тях. — Самолетът ще бъде готов след по-малко от пет минути.
— Имаме ли повече информация освен онова, което ми каза по телефона? — попита Хънтър.
Бяха го уведомили само за новата жертва на Хирурга и че има около един час да се приготви, преди да го вземе кола, за да го закара на летището.
— И аз знам съвсем малко — отвърна агент Уилямс.
— Но със сигурност повече от нас — рече Гарсия. — Знаеш ли поне къде отиваме?
— Тусон, Аризона — отговори агент Фишър, която току-що приключи разговор по мобилния си телефон. — Вчера сутринта, след като научихме за третата жертва на Хирурга тук в Лос Анджелис, стана кристално ясно, че той не се придържа към определен град, нито дори към определен щат.
Доста време ви отне, помисли си Карлос, но мисълта не стигна до устата му.
— И така — продължи агент Фишър, — преди да отлетим за там, се погрижихме всеки полицейски участък и канцеларията на всеки съдебен лекар и шериф в страната да получи приоритетен бюлетин, с който ги информираме, че ако бъде открит труп с липсващи части и с разрези в плътта, трябва незабавно да уведомят ФБР и местните детективи да не започват разследване. Преди около два часа в централата ни в Куонтико е получено обаждане от полицията в Тусон, Аризона, че вчера рано вечерта е намерен труп на мъж със странни разрези на гърба. — Тя замълча, за да засили напрежението. — Според информацията, която ни съобщиха, разрезите на гърба на жертвата приличат на странна комбинация от букви и символи. Звучи ли ви познато?