Преди години една проститутка му беше казала да използва бебешко или кокосово масло, за да избегне обриви на кожата, когато бръсне космите на тялото си.
— Трябва да опиташ — каза му тя. — Обривите и протриванията ще останат в миналото, повярвай ми.
Проститутката беше права. Наистина имаше ефект. Той не само че се освободи от обривите и протриванията, но и кожата му стана по-гладка от всякога.
Мъжът бръснеше тялото си всеки ден, понякога дори два пъти на ден, от главата чак до малките косъмчета на пръстите на краката. Правеше го не защото беше безразсъден или фанатик, или му го казваха вътрешни гласове, а защото му беше приятно по кожата му да няма косми. Ставаше много по-чувствителна. Единственото място, което не бръснеше, бяха веждите. Опита се веднъж, но не хареса резултата. Изглеждаше странно… дори зловещо и се наложи да търси изкуствени вежди, които приличат на истински, за разлика от перуките и фалшивите бради, от които имаше богата колекция.
Мъжът завърши дългия процес на бръснене, спря водата, излезе от душа и се избърса. Върна се в спалнята и застана гол пред голямото огледало, любувайки се на тялото си.
Изпълнен с гордост, той се обърна наляво и включи големия подов вентилатор, който държеше там. Въздушната струя влезе в допир с гладката му кожа и цялото му тяло потрепери, разпращайки вълна от екстаз нагоре и надолу по гърба му, по-силна и приятна, отколкото би постигнал всеки наркотик. Ритуалът на бръснене сякаш беше повишил десет пъти чувствителността на кожните му рецептори.
Мъжът се облива в това блаженство няколко минути и после изключи вентилатора.
— Мисля, че е време да се приготвя — каза си той и тялото му потрепери още веднъж, този път от трепетната възбуда на очакването.
Мъжът изгаряше от нетърпение да го направи отново.
6
Когато ставаше дума за местопрестъпления, не беше изненадващо, че Хънтър и Гарсия бяха известни с това, че имат „дебела кожа”. Те бяха виждали повече кървави и жестоки последици от убийства от повечето детективи в цялата история на лосанджелиската полиция. Малко актове на насилие можеха да ги разтърсят. Онова, което видяха тази вечер в спалнята на Линда Паркър, беше едно от тях.
— Какво е това, по дяволите? — Карлос изрече почти несъзнателно думите. Въпреки богатия му опит, мозъкът му трудно възприемаше образите, които улавяха очите му.
Всичко в това местопрестъпление беше смущаващо, започвайки с температурата в стаята.
В Лос Анджелис най-високата средна температура през март беше четиринайсет градуса, но в стаята беше два, най-много пет градуса.
Гарсия скръсти ръце пред гърдите си, за да се стопли, но необичайно ниската температура беше само началото. Стаята пред тях беше оплискана в тъмночервено — подът, килимът, завесите, мебелите, леглото, стените… всичко, и въпреки това всичката тази кръв не беше нищо повече от глупава шега в сравнение с централната фигура.
Трупът на Линда Паркър беше оставен на леглото, чиято табла бе допряна до южната стена. Жертвата лежеше по гръб, върху напоени е кръв чаршафи, които някога са били бели. Ръцете й бяха под торса, а краката й — естествено изпънати, но крайните части на четирите й крайника липсваха. Ходилата й бяха отрязани в глезените, а ръцете — в китките, но това също не беше толкова ужасяващо, колкото най-обезпокоителния акт на убиеца.
Тялото на Линда Паркър беше одрано. Беше останала гротескна маса от кафеникавочервена мускулна тъкан и оголени органи и кости. Миризмата на разлагаща се плът отравяше въздуха в спалнята.
— Добре дошли във вашия нов кошмар, момчета.
Странният поздрав беше отправен от Кевин Уайт, четирийсет и осем годишният водещ криминалист на местопрестъплението, който стоеше от едната страна на леглото. Той беше висок метър седемдесет и пет, със светлокафяви очи под гъсти, рунтави вежди. Косата му, в момента покрита с качулката на предпазния му гащеризон от тайвек, беше руса и оредяла на темето. Маската му закриваше дълъг нос и тънък мустак, който повече приличаше на прасковен мъх, отколкото на косми на лице. Кевин Уайт беше много опитен криминалист, който бе работил с Хънтър и Гарсия на няколко местопрестъпления. Той беше и експерт по криминална ентомология.
Срещу леглото стоеше фотограф, който снимаше трупа, опитвайки се да го обхване от всички възможни ъгли. На всеки две-три изщраквания, преди да продължи работата си, той спираше, поклащаше глава и после отместваше поглед встрани за момент, явно борейки се с гаденето.