Хънтър и Гарсия най-после влязоха в стаята, като внимаваха да отбягват разпръснатите локви засъхнала кръв върху дъските на пода, и се приближиха до леглото.
Уайт им даде още няколко секунди, за да възприемат сцената, и после отново заговори:
— Тук сме от малко повече от половин час — обясни той. — И както ясно виждате, ще трябва време, докато обработим напълно това местопрестъпление, но ще ви кажа малкото, което открихме досега. — Уайт кимна към климатика на стената срещу него. — Климатикът беше пуснат на максимум, когато дойдохме тук. Затова стаята е като хладилник.
— Убиецът е искал да съхрани трупа? — попита Хънтър.
— Може би — съгласи се Уайт. — Но независимо дали намерението му е било такова или не, ниската температура е направила точно това.
На лицата на двамата детективи се изписа заинтригуваност.
— Ще трябва да изчакате резултата от официалната аутопсия за по-точна преценка на часа на настъпването на смъртта — продължи Уайт. — Но на тази температура нормалният процес на разлагане се забавя с трийсет-четирийсет часа. Имайки предвид, че следсмъртното вкочаняване току-що започва, бих казал, че е убита някъде преди четирийсет и петдесет и два часа.
— Това означава понеделник вечерта — отбеляза Гарсия, поглеждайки партньора си. — Лейтенант Джарвис ни каза, че майка й е говорила с нея за последен път в понеделник следобед. — Той отново се обърна към Уайт. Преценката ти изглежда точна, Кевин. Може да заложиш парите си на нея.
В очите на Уайт блесна гордост.
— Температурата, заедно със затворените прозорци в цялата къща, биха обяснили и липсата на бръмчене на мухи месарки. — Той замълча и погледна трупа на леглото. — Тялото й вече би трябвало да се е смалило.
При нормални обстоятелства, дори през нощта, ако трупът бъде оставен на произвола на природните стихии навън или на закрито, за минути го нападат мухи месарки. Те съсредоточават усилията си в устата, носа, очите и отворените рани. В случая с одрания труп цялото тяло представляваше отворена рана и следователно беше хранителна среда за мухи месарки. Само за няколко часа те биха снесли един милион яйца върху трупа. Яйцата биха се излюпили за двайсет и четири часа и за едно денонощие ларвите на тези яйца биха умалили човешкото тяло наполовина. Хънтър и Гарсия знаеха това много добре.
— За съжаление — продължи Уайт — за причината за смъртта ще трябва да изчакате доклада от аутопсията. Аз мога само да ви кажа, че няма видими прободни рани или дупки от куршуми. Няма очевидни следи и от удар с тъп предмет по главата. Изглежда, няма и счупени кости, разбира се, с изключение на отрязаните ръце и ходила. Гръдният й кош изглежда непокътнат и вратът й не е прекършен.
— Умряла е от загуба на кръв? — предположи Карлос.
— Има голяма вероятност да е умряла от това — съгласи се Уайт. — Но както казах, докладът от аутопсията ще изясни нещата.
Двамата детективи се умълчаха за момент.
— Не намерихме никоя от липсващите части на тялото — добави Уайт. — Нито ръцете, ходилата или кожата, но все още не сме имали време да претърсим цялата къща.
— Има ли начин да се определи дали това варварство е било извършено, докато жертвата е била жива? — попита Гарсия.
— Не със сигурност — отвърна Уайт. — Не искам да се повтарям, Карлос, но ще трябва да изчакате доклада от аутопсията за по-точен отговор.
Гарсия огледа стаята още веднъж. Съдейки по количеството кръв навсякъде, нямаше да се изненада, ако докладът от аутопсията разкриеше, че жертвата е била жива, когато кожата й е била одрана. Дори да беше така обаче, за него пак нямаше логика.
— Не разбирам. Каква е всичката тази кръв навсякъде? — Той погледна партньора си, но отправи въпроса към всеки, който имаше желание да отговори. — И из цялата стая. Това не е артериален кръвоизлив. Всички го виждаме. — Карлос се приближи до източната стена и се вгледа в продълговатото петно кръв там. — Сякаш е размазана нарочно.
— Много е вероятно да е така — съгласи се Уайт.
Хънтър пристъпи към леглото и се втренчи в остатъците от лицето на Линда Паркър. Без кожа, онова, което бе останало, беше ужасяващо и в същото време хипнотично.
В резултат на повече от четирийсет часа престой в обикновена среда, дори на ниска температура, тънкият пласт мускули между лицевите кости и кожата беше потъмнял в странен оттенък на кафяво, сякаш беше леко обгорен от огън. Хрущялът на носа беше на мястото си, но клепачите и устните ги нямаше и венците, зъбите, челюстта, черепният свод и очните кухини бяха оголени. Убиецът не беше извадил очите, но и тях вече ги нямаше. По-голямата част от стъкловидното тяло — прозрачната, подобна на желе тъкан, която изпълва очната ябълка зад лещата на окото — беше изсъхнала. В резултат на това очите на Линда Паркър се бяха смалили и почти изчезнали от орбитите.