— Какво? — попита ме.
— Имаш зелени очи. Чудех се.
— По дяволите, пич, доста си странен.
Запалих цигара.
— Защо им махна да дойдат?
— Ами, мислех да ги изръся една цигара. Но сега ще си взема от твоите. — Тя бръкна в джоба на якето ми и извади пакета „Кемъл“, взе една и го върна обратно. Цялата поредица от жестове изглеждаше доста преднамерена и фалшива.
— Не ми казваш истината.
Опитваше се да ми се прави на вамп.
— Откъде знаеш?
— Много хора като лъжат, погледът им бяга лекичко вляво.
— А стига, бе!
— Вярно е.
— Моят не е бягал.
— Мога да се хвана на бас — бягаше.
Тя се засмя и запали цигарата. Вдъхна, затвори очи и бавно издиша дима от устата си. Гласът й стана нисък, почти сърдит.
— Нали каза, че ми трябват пари? Мисля, че бяхме на едно мнение по тоя въпрос.
Дрънчаща, пълна с безнадеждност мелодия се издигна над останалите гласове и джубоксът заблестя в розово и бяло сред пушека.
— Това си е бая долнопробно. Не се сърди. Много си млада. Струва ми се, че можеш да се целиш по-нависочко, що се отнася до кариерните ти стремежи.
Тя се приближи и ме хвана за китката. Слаба пареща тръпка на възбуда плъзна нагоре по ръката ми и се разля в раменете.
— Не ме кефи, обаче всичките ми пари останаха в града.
— Можеше да ми ги пробуташ тия, ама се престара. Не трябваше да слагаш длан върху китката ми. Прекали. — Обаче не си дръпнах ръката и тя отстъпи назад, овесила леко разтрепераната си долна устна.
Допих джонито.
— Няма нищо. Само не се пробвай да ме изиграеш, момиче. Нищо добро не те чака по тоя път.
Тя скръсти ръце и скръцна със зъби, започна да си гради хубав малък форт от възмущение, но преди да успее да каже нещо, аз я пресякох:
— Успокой се. Просто спри. Зарежи ги тия простотии да ми се правиш на кукличка и да ми пускаш дребни фъндъци. Става ли? И аз няма да се ебавам с теб. — Оставих бутилката. Устата й се отпусна и тя се озъби печално, много сладурски. Тропна с крак.
— Виж — казах. — Предлагам ти нещо и повярвай, като ти казвам — това е къде-къде повече, отколкото хората въобще получават от мен. Казвам ти: бъди честна с мен. Не се опитвай да ме изиграеш и аз ще съм точен с теб. Ако ти нямам доверие, не можеш да дойдеш с мен.
Тя потупа дръзко цигарата, веднъж.
— Значи си го обмислил? Можем да се крием заедно?
— Може би. Само за кратко. Само бъди пряма с мен.
— За какво?
— За това коя си.
— Добре. Първо ти. — Тя издаде челюст, издуха дима и отдръпна цигарата от лицето си. — Ти кой си?
Свих рамене.
— Аз съм куриер, както им викат. — Допих „Будвайзера“ на една продължителна глътка и загасих фаса. — Освен това тази сутрин разбрах, че умирам от рак.
— Мисля, че… Чакай! Какво каза?
— Тази сутрин.
— Ти… вярно ли?
Залюлях глава.
— Ти си първият човек, на когото го казвам — подсмихнах се.
— Господи! Толкова съжалявам. Имах една леля… Чакай! Вярно ли? Ама ти сериозно ли ми го казваш?
— Вгледай се в лицето ми. — Тя ме послуша. — Дробовете ми са пълни с гадости и скоро ще умра. Тази сутрин го разбрах.
— Леле… човече. Имах една леля, болна от рак. Изгриза я. Заприлича на жила.
— Не, не искам да говоря за това. Не искам да ми напомняш за него. Няма да ме познаваш достатъчно дълго, че да ти пука. — Запалих още една цигара и щом я видя, тя широко разтвори очи.
— Ей, ти не трябва ли да…
Издухах едно колелце дим.
— Сега вече защо да ги спирам?
— Еха. Е, наздраве за тебе!
Някакъв пияница с белези от изгаряне по врата кимна похотливо към двама ни, когато влезе със залитане в тоалетната.
— Нямаш ли… Имаш ли си мацка, или семейство, или някого? — каза Роки. — На когото би трябвало да кажеш?
— Не. Какво ти казах току-що за напомнянето?
— Извинявай. Да му се не види. — Тя се засмя тихичко. Лицето й разцъфваше, когато се усмихнеше, очите й заблестяваха и около тях се появяваха ситни бръчици.
— Какво? — попитах.
— Днеска си имал направо адски ден, а?
— Най-адския.
Сетих се за къщата на Сенкевич, за мъжете във фоайето, за черепа на Анджело… но най-вече за това колко бързо пипах, как мислите и действията ми течаха плавно като живак. Сякаш сигурната смърт бе изпепелила всичко ненужно, беше ме направила по-бърз, по-чист, както въздействаше на каубоите и фехтовачите по филмите, каквито обичах.