Тъй че дори и тогава в бара, с нея, усетих как се променям, ставам по-различен. Тя разклати чашата си и топящите се бучки лед се раздрънчаха.
— Какво ти се прави? — попита ме.
Завъртях шишето си на тезгяха и се загледах как избилите по него капчици се стичат надолу.
— Да се натряскаме — как ти се струва?
— Става!
Пак отидох до бара и се върнах с питиета. Тя беше сама, но момчетата на билярдната маса продължаваха да я държат под око.
Чукнахме се.
— Обаче после какво? Какво следва?
Свих рамене.
— Утре продължаваме. — Нищо не ми изглеждаше толкова рисковано, колкото беше. Сякаш ме пазеха. Чувствах се толкова възприемчив, че почти можех да различа отделените атоми от дима, които се търкаляха по кожата ми като разбит чакъл.
Тя отпи от чашата си, ъгълчетата на устните й се извиха нагоре, образувайки две трапчинки на бузите й, а в усмивката й проблясна опасност от инерция, от упорито безцелно пътуване.
Но на мен не ми трябваше план, а само движение. Същински най-чист убиец, аз вече бях мъртъв.
Хората внимателно ни оглеждаха, когато напускахме бара, на никого не му се харесваше онова, което можеше да последва между двама ни — мъж като мен и момиче като нея. Взирах се през предното стъкло, а главата на Роки постоянно климаше към раменете й. Завих под междущатското, където знаех, че има няколко хотела, но те всички сияеха някак си твърде ярко, затова поех на югоизток към най-тъмната част на града и наех една стая в мотел с изглед към изоставен парцел и закован с дъски пазар. Мястото се казваше „Старлайтър“. Платих в брой. Старицата на рецепцията беше почти плешива, шмъркаше енфие и не ми поиска документи. Напомняше ми на Матилда — жената, която готвеше в груповия дом ястия от кървавица и яйчен прах.
В стаята имаше грамадно двойно легло, а прозорците дрънчаха от климатика. Роки отиде в банята, аз си събух ботушите, пъхнах пистолета в единия и ги набутах заедно със сейфа под леглото. Свалих си якето и колана и се отпуснах в единственото кресло в стаята, с широко разкрачени крака и затворени очи, обърнати към тавана, и оставих света да си се върти.
Вратата на банята изскърца и аз едва-едва отлепих клепачи. Тя излезе по гащички и блузка с гол гръб, пригладила назад мократа си къса коса. Светлината от крушката в банята я осветяваше като момиче от по-класните плакати на средна страница. Остави дрехите си, сгънати под чантата, в един от ъглите, а аз продължавах да надничам изпод клепачите си и да изглеждам като задрямал. Тя застана до мен и усетих уханието й — късче атмосфера с натрапчив мирис на мускус.
Ръката й докосна рамото ми.
— Рой?
Отворих очи. Гащичките й бяха светлосини, от онези с връвчиците отстрани, кокалите на ханша й стърчаха остро от тях. Взирах се право в малкото обло хълмче между краката й. Пръстите й докосваха съвсем леко рамото ми. — Искаш ли да си легнем?
— Тук ми е добре.
— Няма проблеми. Можеш.
Надигнах се, примигах и прогоних паяжината от очите си. Сведеното й надолу лисиче лице ми показа влажни, полуотворени устни.
— Още нещо — казах. — За онова, дето си говорихме в бара. За откровеността. Не ми се размотавай пред мен по гащички и тям подобни. Не искам да го правиш.
— Защо не? — попита тя, а другата й ръка се плъзна по бедрото й и потърка плоския й корем. — След случилото се днес? Не ме ли харесваш?
— Просто ти казвам. Престани.
Тя отстъпи назад към леглото.
— Добре.
Когато се качи на леглото, задникът й щръкна нагоре — тесен, заоблен и прорязан от цепката като праскова — именно от онези, за които си фантазира почти всеки познат ми бял мъж, включително аз; копринените триъгълничета оставяха страните на ханша й да заничат навън и нищичко по нея не се набръчкваше или тресеше. Не знам какво ме беше прихванало. Докато се напивах, си мислех за Кармен и за Лорейн, питах се дали тя е получила развод, а Роки беше по-хубава и от двете и както е при повечето мъже представата за секс с млада жена ме изпълваше с неморалност. Но просто отхвърлих идеята. Тя се намести между чаршафите, климатикът дрънчеше и се тресеше, студеният въздух ме лъхаше в гърдите.
Тя заговори тихо, без да се извръща от стената:
— Можеш да дойдеш да спиш тук, ако искаш. Трябва да спиш на легло. Нищо няма да ти правя.
Беше се омотала със завивките. Станах и полегнах на леглото, матракът изскърца и хлътна надолу. Лежах по гръб с ръце, скръстени на корема. Сгушеното й на кълбо телце се попремести съвсем мъничко към мен, свито и обърнато с гръб.