— Сега се прибирайте — каза мъжът на децата.
— Мама каза и за нея да вземем.
— На нея не й трябва наденица. Кажи й, че аз така съм казал. — Той пое чинията от Ланс и проследи с поглед децата до стаята. Имаше едро лице — и издължено, и широко, малко подскачащо камъче вместо брадичка и дебел, загладен врат, който заличаваше линията на челюстта му. Косата му беше поизрасла и чорлава, облечен бе с потник и спечени, овоняни джинси, опънати от шкембе като едро гюле, заради което гърбът му се беше огънал навътре.
— Добрутро — поздрави Ланс.
— Мда, утро си е — отвърна мъжът и отхапа половината наденица. „Много съм корав“ даваше да се разбере с това. Имаше параноични, празни очи. Навремето е бил най-голямото куче в малкия двор, но сега бицепсите му бяха омекнали и замязали на бедра на старица.
— Няма нищо на „Керкенез“, току-що го разбрах — каза ми той. — Стана издънка.
Погледнах Ланс, а после мъжа.
— Нямам представа за какво говориш.
— Нефтена платформа край брега. Слязохме тука, щото трябваше да се кача на една такава на „Ситиз Сървис“. Обаче пристигам аз, а тия разправят, че изобщо не са ме наемали. Казах, че съм получил писмо. Те ми викат, в писмото не пишело онова, дето го пише… — Той погледна Ланс, за да потърси застъпничество от него. — А аз го държа в ръка! — Дояде надениците си и остави картонената чиния на паркинга.
Забеляза ме, че посягам за цигарите.
— Да ти се намира излишна?
Дадох му.
— Ти откъде си? Реших, че сигурно работиш на нефтена платформа.
— Не, на почивка съм.
— Откъде си?
— От Луизиана.
— От коя част?
— Ню Орлиънс.
— Жал ми е за тебе, пич. Бил съм там. Само дъжд, католици и чернилки.
— Някои хора ги поглъща — казах. — Трябва да знаеш кое как е.
— Познавах едно момче от Ню Оряиънс. Простреля се в бедрото. Момчето беше глупак.
— Сигурно заради това са го накарали да се махне.
Челото му се набръчка, докато се мъчеше да загрее какво му казвам. Усетих, че е излязъл още един тип, оня с мотора от номер 8, с прозорците, облепени с алуминиево фолио. Беше млад и кльощав, с дълга коса, стоеше малко по-назад и ни гледаше през големи слънчеви очила. Другият мъж продължаваше да ме зяпа, опитвайки се да схване какво точно казах, за да го обидя.
— Ти колко деца имаш в оная хотелска стая? — попитах подигравателно.
— Само тия двете. И жена ми. — Той тръсна глава. — Всеки ден става все по-дебела. — Като жест, че отстъпва, той се разприказва за нея. Направил й забележка за банския й преди няколко дни и оттогава не била излизала от стаята. — Прави ми демонстрации, че съм оскърбил чувствата й. Знаеш ги какви стават.
Хвърлих фаса и се запътих към стаята. Момчето от номер 8 се беше навело да пита Ланс нещо, а другият мъж продължаваше да стои и да се оглежда насам-натам, смутен, че никой не обръща внимание на приказките за жена му.
Докато затварях, усетих, че дългокосото хлапе ме наблюдава и го погледнах.
Ухили се, все едно бяхме стари приятели, и ме „застреля“ с пръсти.
Когато момичетата се събудиха, хапнаха и се облякоха. Не знаехме какво точно да правим днес. Реших, че малката трябва да види плажа. Затова нахлузих едни скъсани джинси, облякох ярка риза в хавайски стил, която си бях купил предния ден заедно с чифт сандали, и слязохме вкупом на плажа. Нямах основателна причина да го направя, но пък имах време за губене, а и ми се щеше да видя как малката ще възприеме океана и пясъка. Беше ми любопитно.
Бащата от номер 2 висеше пред стаята си с шише бира „Микелоуб“. На тръгване ми кимна.
— Хубава риза — каза и вирна брадичка.
След пет преки пресякохме една алея до плажа на крайпътния залив. Опаковки и вестници се ветрееха по бодилите на ценхрусите[16], рошава ограда от метлиците на власицата[17] опасваше песъчливия склон, който се спускаше надолу към океана. Тифани се усмихна, заподскача до Роки и посочи с пръст натам. Океанът се плискаше, ширнал се в безкрая.
Роки свали късите панталони и ризата си. Видя че я гледам, затова извърнах очи. Банският й бе доста оскъден — четири триъгълничета червен плат — и при тази гледка задишах дълбоко. Измамни извивки и стройни линии очертаваха фигурата й, мускулите й на танцьорка розовееха под бялата кожа там, където слънцето ги огряваше, бузите и носът й поруменяха, а слънчевите лъчи хвърляха златни и бели отблясъци в косите й. Тя приклекна и с голямо благоприличие сгъна дрехите си на земята, което ми се стори изключително еротично. Имаше широки рамене за ръста си, а гърбът й представляваше хълмиста система от мускули, трябва да се потрудиш да имаш такъв.
16
Растение, разпространено в сухи, пясъчни и пустинни райони, семената на което се използват в някои страни за храна. Образува малки бодливи ромбчета, които лесно се забиват в кожата. — Бел. ред.