Телефонната кабина стърчеше килната пред някогашна бензиностанция, меката почва от едната й страна беше потънала. По табелите за гориво цени нямаше, а прозорците на офиса до гаража бяха облепени с разрязани и разпънати чували за смет. Сетих се за чувалите, които бях купил за Трей, и ръцете ми затрепериха. При телефона отпих няколко глътки от една половинка „Джей ен Би“, влязох в кабината и запалих цигара. Гъстите гори, опасващи старото шосе, жужаха от насекоми, бетонният паркинг се беше пропукал и над него никнеха бурени като остра коса, тебеширеножълти под уличната лампа, прегърбена над кабината като майка закрилница. В мрака, отвъд светлината й, дърветата тракаха с клони, люлени от вятъра.
Щом цигарата ми догоря, изпуших още една. После вдигнах слушалката, пуснах монетите и набрах номера.
Увъртах нещо в разговора с бармана Джордж и за малко да го попитам как му е ухото.
— Предайте, че Рой го търси — казах накрая.
Изминаха няколко дълги минути, докато го чаках да се обади; вслушвах се в жуженето на насекомите и гледах как комарите и нощните пеперуди кръжат и се мъчат да се издигнат, осветени от прижълтялата светлина. Преди той да заговори, чух прещракване и прашенето в слушалката се усили, но знаех, че това е устройството, прикрепено към линията в офиса му срещу подслушване на телефонни разговори.
— Някой сигурно се ебава с мен, няма как да е иначе — каза гласът на другия край. Беше дълбок и продран като на водна жаба, но толкова и неестествен, и белязан от нюорлианския му акцент, а той винаги изговаряше думите педантично. — Ти ли си наистина?
— Аз съм наистина — отвърнах и го чух как дръпна от цигарата, звук на припукващ горящ сух тютюн. Представих си как Кармен му се усмихва през рамо. На светлината на уличната лампа се почувствах незащитен, самотен на пустия път, в пищящия мрак.
— Биваше си я изработката — каза той. — Искам да кажа, доста се впечатлих.
— Нямах никакъв избор.
— Не, това го разбирам. Ние разчистихме. Обаче, по дяволите! Чудех се дали ще получим вест от теб, нали знаеш?
— Изненааа-а-ада. — Чух как цигарата му меко пращи и пука и видях кръглото му намръщено лице, презрението в онзи пресметлив мънистен поглед и дима, бълващ от ноздрите му.
— Ще се връщаш ли насам? — попита той.
— През ум не ми е минавало.
— Аха, така си и мислех.
— Но защо? Не разбирам.
— Какво „защо“? — попита той.
— Защо ми погоди тоя номер, Стан? Заради какво?
— Криво си разбрал, Биг Кънтри. Не бяхме ние. Арменците бяха. Имаха си някакви техни истории с тоя тип. Техен си бизнес. Всичките се изсипахте по едно и също време. Кофти късмет за нас. Те нямаха намерение да се дърлят с вас. Бяха отишли там само заради него.
— Сериозно?
— Напълно! Кофти късмет. Обаче ей на, кофти късмет за тях, нали така?
— Честно ли?
— Честна дума!
Загледах се в отражението си върху зацапаното напукано стъкло на кабината. Не приличах на себе си. За последната седмица бях отслабнал около четири килограма и нямах коса.
— Само дето ни каза да не вземаме пистолети — казах. — Помниш ли?
Той не отвърна. Стори ми се, че загаси цигарата си.
— Стан?
— А… Е, добре, спипа ме.
— Ако имаш чак такъв проблем с всекиго, който й го е турял, ще трябва да изпотрепеш няколкостотин души.
— Внимавай какви ги дрънкаш, Биг Кънтри!
— Да ни пречукаш така. И заради какво? Заради нея? Пълна пародия!
— А… Всъщност е друго. Ти. Анджело. Ти точно не беше ключовата причина за начинанието, схващаш ли? Просто си казах: а защо не? Все едно да смачкаш паяк. С един куршум — три заека. Вие двамата отивате при Сенкевич. Сещаш се? Защо пък не? Защото аз казвам така, мамка ти. Защото аз решавам.
— Душата ти е змийска яма.
— Схващаш.
Преглътнах тежко и си поех дълбоко дъх. Съсредоточих се върху треперещите листа, апликирали мрака по края.
— Та… — казах. — Имам нещичко.
— Да?
— Митнически декларации за корабни товари. Записи. Счетоводна книга, която адски ясно разяснява транзакциите. Името ти е навсякъде. Много дълго и много подробно четиво за бизнеса. Всичкото това написано с почерка на оня тип. Сигурно него са търсили супервойниците.
Чух как нещо се строши от другия край на линията.
— Мамка му! — възкликна той. — Честно…