Челото й се набразди, а малката й уста зяпна беззвучно.
— Всичко започва сега. Това е. Точно сега.
Тя избърса очи и се обърна към хората на дансинга.
— Да не се развълнуваш много, ама уреждам една работа — казах. — Ще те подсигури за доста време напред.
— За какво говориш?
— Да кажем, че имаш някакви пари. Какво би направила?
— Колко пари?
— Достатъчно. Наемът е платен. Храната и сметките са платени. За бая време.
Погледът й се унесе и тя сякаш потъна в мисли, прокарвайки разсеяно пръст през влажния кръг върху масата.
— Добре, ще ти кажа какво да направиш. Отиваш и се явяваш на един от ония изпити за гимназиална диплома. — Тя се изсмя. — Сериозно говоря. Наистина. Наемаш някого да ти помага да гледаш малката и постъпваш в училище.
— Училище?
— Именно.
— Ама как ще…
— Да кажем, че можеш да си го плащаш. Ето как ще постъпиш. Вече ти обясних. Няма значение какво ще запишеш. Изучи нещо. Ти схващаш бързо. Научи се да вършиш нещо. — Поех и двете й ръце. — Направи го заради себе си или заради нея, но го направи! — Тя се взря в мен и най-сетне почти целият страх изчезна от погледа й. — Достатъчно силна си, за да живееш по единия начин, сега заживей по другия — казах. — И всичко това започва сега.
— Добре, Рой. Добре.
Дослушахме финала на песента, гледайки как двойките постепенно забавят движенията си. Забелязах, че още я държа за ръце, пуснах ги и свих пръсти.
— Ти кога ще знаеш за тях?
— Какво?
— За парите. Нали разбираш.
— Утре.
— А ако не се получи?
Свих рамене и си допих чашата.
— Ще измисля друго.
Погледът й изглеждаше малко размътен от бирата. Тя изпи нейната и избърса устата си.
— Ти ли… — Въпросът замря на езика й.
— Какво?
Тя преглътна тежко и сключи пръсти.
— Ти ли направи нещо на оня Трей?
— Не — усмихнах се. — Сигурно само съм го постреснал. Казах му да не припарва до теб и да се разкара, по дяволите. Сигурно вече обира дрогерии в Корпус и си проси куршума.
— Ах! — Тя се втренчи в лицето ми, но нямаше какво да разгадае по него; загледахме се във въртящите се прожектори над празния дансинг. Пееше Глен Кембъл.
— Е, добре. — Гланцираните й от бирата очи заблещукаха и нейната усмивка огря цялото й лице; все едно да вдигнеш жалузите и лятото да нахлуе. — Ще танцуваш ли с мен, или…?
Поклатих глава, подсмихнах се, тя се престори на ужасена и ме поведе към дансинга със същата онази нежна решителност, както когато водеше Тифани към океана, а аз бях достатъчно пийнал, за да не се чувствам пълен глупак.
Няколко души от масите ни изгледаха, но не задържаха погледите си. Доста стърчах над нея, затова се попрегърбих; и внимавах да не я настъпя.
Тя се притисна към мен, опряла лице в гърдите ми, и ние се заклатихме напред-назад, а неколцина каубои и дами се завъртяха край нас в хладния мрак с плуващите призрачни риби под всички ни. Косата й миришеше на солена вода и на слънце.
Не знам колко песни се извъртяха, но накрая така и не ядохме. Пихме още бира и тя ми разказа няколко наистина добри вица, помня, че здравата се смях.
Разказваше ми истории. Разказа ми пак как се е возила на задната седалка в колата, когато майка й отишла на онази странна среща при караваните сред гората. Разказа ми за училищния си отбор по танци и как се наложило да отпадне от него, когато забременяла. Разказа ми как напуснала училище и прекарвала всеки ден, ден след ден, в онази колиба сред нищото.
Пак танцувахме.
Тръгнахме си късно и тя пристъпваше леко, малко пружинираше и залиташе. Не спираше да ми благодари. Нощта бе синя по краищата на паркинга и в по-тъмни оттенъци под дърветата, където бях паркирал.
Когато приближихме пикапа, нещо в стойката му ми се стори нередно. Напипах ключовете и забелязах, че лявата задна гума е спаднала, сплескана бе напълно. Погледнах Роки над капака и казах:
— Ей…
Зад нея стояха мъже. Изникнали току-що. Чух скърцане на стридените черупки.
После тръбата ме фрасна през очите.
Някой държеше ръцете ми. Замятах се и тилът ми експлодира. Гадна болка разцепи черепа ми.
Знаех, че нещо се е счупило в мен, в главата ми.
После вкусих и прах с кръвта си и виждах как стридените черупки по земята се жулят в лицето ми и го дращят. Доста кръв капеше от мен по черупките. Теглеха ме напред за ръцете. Зрителното ми поле беше разцепено по средата и двете страни не съвпадаха. Чух сподавени писъци.
Чух как вратата на вана се отваря с жулене. И пак ме удариха.