Не че някога съм имал желание да се изкачвам по корпоративната им стълбица.
С Анджело обаче съм се разбирал винаги. Преди тая история с Кармен.
Вратата на офиса се отвори и оттам излезе тя, Кармен — приглаждаше си полата, оправяше си косата и се вдърви, като ме видя. Но след нея се подаде и Стан и тя заслиза по стълбите; той я следваше по петите, докато си загащваше ризата отзад. Стъпалата пъшкаха под краката им и още преди да стигнат долу, Кармен запали цигара. Отнесе я в другия край на бара и си поръча „Сива хрътка“[2].
Хрумна ми да й подхвърля нещо остроумно, но реших да го премълча.
Ядосвах се най-вече, че ми беше съсипала самотата. Дълго време бях живял сам.
Тоест при нужда забърсвах по някоя, но си бях сам.
А сега започнах да чувствам, че не ми се остава сам.
Стан кимна на Лу и Джей, дойде при мен и ми каза, че тази вечер с Анджело трябва да свършим една работа. Струваше ми усилия да си докарам вид, че уж съм супердоволен от това партньорство. Стан имаше отсечено като скала чело на поляк, което хвърляше сянка върху дребните му очи.
Подаде ми едно листче и каза:
— Джеферсън Хайтс. Ще посетите Франк Сенкевич.
Спомнях си това име — май президент, бивш президент или адвокат на местния профсъюз на докерите.
Докерите щяха да ги поставят под федерално наблюдение, помислих си, носеха се слухове, че са ги взели на прицел и ги проучват. Те въртяха разни далавери за партньорите на Стан и парите, които изкарваха, крепяха съюза им жив, ама това всъщност бе всичко, което знаех.
— Никой не бива да пострада тежко — каза Стан. — Сега не искам такива работи. — Той застана зад столчето и сложи длан на рамото ми. Никога не можех да разгадая погледа на тия очички, впечатани под голата канара на челото му, но тайната на неговия успех сигурно бе в пълното отсъствие на милосърдие по лицето му: широки славянски скули над обтегната уста без устни като на казашки нашественик. Ако в Съветите наистина е имало хора, способни да заврат нажежена кука в ствола на пениса ти, то това сигурно са били хора като Станислав Птитко.
Каза:
— Искам тоя да ме разбере правилно. Трябва да играе за отбора. Това е.
— Анджело трябва ли ми за тая работа?
— Вземи го, все пак. Трябва да сме внимателни.
Каза също и че преди срещата с Анджело трябвало да взема нещо в Гретна[3].
— Тъй че — бъди точен — додаде и кимна към чашата „Джони Уокър“ в ръката ми.
После обърна един шот „Столичная“ и го бутна към бармана. В средата на марлята, увита около ухото на Джордж, имаше жълто петно. Стан дори не ме погледна, когато си оправи вратовръзката и обяви:
— Без пушкала.
— Какво?
— Помниш ли го камионджията миналата година? Не искам убити само защото на някой си са му сдали нервите. Затова ти го казвам на тебе, казах го и на Анджело: оставете патлаците. Да не разбера после, че са ви изнесли в чували.
— Оня там ли ще е?
— Там ще е. Пращам му помощи.
Той се отдалечи, спря се до Кармен, целуна я силно и я стисна за цицата, а в моята глава се прокрадна варварска мисъл. После излезе през задния вход; Кармен просто продължи отегчено да пуши. Замислих се над това, дето го каза Стан — да не носим патлаци.
Странно ми се виждаше да го каже.
Кармен ме изгледа накриво от другия край на бара, Лу и Джей го забелязаха и взеха да й говорят и обясняват колко спокоен изглеждал Стан, откакто бил с нея. Вярно си беше, осъзнах аз, и нещо ме присмъдя; дълбоко в някакви кътчета на сърцето си почувствах болка от срам. Гаврътнах джонито и поръчах още едно.
Кармен имаше светлокестенява коса, дълга и увита в кок на тила, а кожата на хубавото й лице вече бе загрубяла и пудрата се набиваше в дребничките гънки и бръчици, които не се виждаха, докато не я приближиш. Напомняше ми на празна чаша от изпит коктейл, на дъното на която имаше смачкана коричка от лайм върху бучки лед.
Мисля, че причината мъжете да я харесват, беше необикновената чувственост, която излъчваше. Поглеждаш я и веднага разбираш — тая е готова на всичко. Секси наистина, но не се издържа лесно.
Знам какви ги е вършила — неща, за които Анджело изобщо не подозираше. Неща с повече от един. Веднъж ми предложи да доведе още едно момиче за повече тръпка.
Не си падам особено по тия неща. По онова време изпитвах романтични чувства, което, виждам сега — е било неуместно.