— Само ми кажи какво искаш — каза тя.
— От колко време работиш наоколо? — Не знам защо я попитах. Не бих го казал допреди седмица.
Видях я как се изтегна на леглото, в стъклото нейната заоблена белота се отразяваше като дим.
— От два дни. Вчера направо спах права.
— Тукашните момичета са опасни. Ще ти теглят ножа. Техните мъже ще ти теглят ножа.
Тя придърпа завивките върху себе си.
— Няма да се задържам. Заминавам на запад.
Отражението на лицето ми, изплувало от черната нощ, се сля с нейното и се насложи върху прозореца.
— На запад може да попаднеш на същото — казах.
— Не съм тук да раздавам благотворителност — каза тя. — Изкарвам си хляба. Върни се тук и ми кажи какво искаш.
Аз нито помръднах, нито й отговорих; тя се преобърна, сви се на кълбо и се уви със завивките. Нищо в нея не ми напомняше за Лорейн или Кармен — просто хлапе, изплашено, което бяга нанякъде. Дъждът почукваше деликатно по покрива, стичаше се като сълзи по прозореца и ме караше да се чувствам гадняр — бях наясно, че това момиче няма да оцелее. Виждах живота й като на кинолента. Облякох се и понечих да изляза, а тя ми подвикна троснато, без да се обръща към мен:
— Плати ми, ако обичаш!
Оставих няколко банкноти върху климатика, излязох и се качих в пикапа. Потеглих и й оставих стаята, ако я иска.
Раждаш се и четирийсет години по-късно изкуцукваш от някакъв бар, разтревожен от собствените си болки. Никой не те познава. Караш по неосветени шосета и си измисляш закъде да пътуваш, защото движението е най-важно. Засилваш се към последното, което още не си загубил, без да знаеш какво ще го правиш.
ЧЕТИРИ
Пясъчни ивици се вият през средата на улицата с движения на гърмящи змии. Сейдж седи, изправила гръб, нащрек, докато изчакваме колите да минат, после пресичаме паркинга на детската градина и прекосяваме „Пабст Роуд“ към „Рицарската оръжейна“. Сесил дава тук стаи под наем за седмица и когато човек остава на това място, е уверен, че няма да е задълго.
Живея тук от пет години в гарсониера с малък диван, който се разгъва и става двойно легло. Телевизорът ми умря преди два месеца; почти цялата стена е закрита от натрупани книги, наредени като тухли една върху друга, както се научих да го правя в затвора, не ми трябват рафтове.
Пускам торбата в мивката и слагам на Сейдж да яде. Щом приключва, тя се свива на кълбо на възглавницата си до дивана, а аз все мисля за онзи мъж с ягуара — дали е сам, или е довел приятели. Усилвам радиото, паля лампите и до девет и половина оставам в офиса на управителя.
Сесил преглежда рубриката „Живот“ на „Ю Ес Ей Тудей“. Откакто е разведен, живее в офиса, но наскоро бившата му жена се премести в Остин и къщата му остана свободна. Смята обаче да я дава под наем и да продължи да живее в офиса, докато срещне друга жена. Уж днес трябва да боядисам къщата.
Сесил е по-млад от мен с повече от двайсет години. От яката му на врата се подава крайчец на черна татуировка. В края на деветдесетте изкарал малко пари във Вашингтон и се преместил тук заедно с момичето си заради климата. Оженили се, а после тя го зарязала заради някакъв диджей в Остин и сега той разправя, че щели да заминават за Флорида.
Когато ме нае въпреки затворническото ми досие, каза: „Хич не вярвах да намеря човек, дето да говори английски, да знаеш.“ Искал някой, който да живее на мястото, тъй че работата включваше и гарсониера, въпреки че вече се беше преместил тук и не му трябвах чак толкова. Разреши ми да гледам Сейдж, въпреки политиката на мотела да не се допускат домашни любимци. Затова го смятам за свестен тип.
Той дъвче хлътналите си бузи и казва:
— Видя ли какво става с урагана?
— Като винаги през септември. Не се знае какви ще ги свършат.
— Сигурно. Сега пък говорят за извънредно положение. Не е изключено да има задължителна евакуация през следващите ден-два.
— Точно когато всички се изнасят, при остров Падре ще премине в буря.
— Абе шашкам се, откакто стана това в Ню Орлиънс…
Слушай… — Облягам се на плота. — За бележката, дето си ми оставил на вратата…
— А, да. Оня намери ли те?
— Ами не. Кажи ми за него.
— Един такъв, официален. Тип с костюм, професионалистки фасон. Пресипнал. Пита дали си наоколо. Знаеше името ти. Пита дали Рой Кейди работи тук.