— Кажи им каквото ти казах. — Другата ми ръка пуска дръжката на вратата. — И само да съм те видял пак, ще ти избия зъбите през тила и ще твърдя, че е при самозащита.
Изскачам от колата, бързо-бързо изкуцуквам до тъмното и хлътвам в него, а мъжът в колата ми подвиква нещо, но каквото и да бе то, вятърът го отнесе. Ребрата ме болят от ритниците на сърцето в гърдите ми, металът в очните ми кухини пулсира. Старая се да вървя в сенките и по тъмните улички, притичвам бързо през осветените места и когато стигам до „Рицарската оръжейна“, ягуарът още го няма.
Треперя нагоре по стълбите и затръшвам вратата след себе си. Помлени черупки от раци се търкалят по пода в малката кухня и мирише като в доковете. Захвърлям якето и се сгромолясвам върху дивана, без да паля лампите. Сейдж се надига от възглавницата си, поглежда ме и тихо изскимтява. Мисли си, че се сърдя, дето е разхвърляла, и аз я почесвам зад ухото да я успокоя.
Единствената запалена лампа е тази над фурната в кухничката. Седя на дивана, втренчен в мъртвия сив екран на телевизора и в стената от книги, палецът ми се движи напред-назад по острието на ножа и всеки път то се врязва все по-дълбоко. Не чух какво ми каза мъжът.
Вадя протезата си и я пускам в чаша с ментов разтвор за уста. Известно време я гледам, прилича ми на призрак пришълец.
Седя вцепенен на дивана и лениво се почесвам по челюстта с ножа.
Гледам вратата. Когато дойдат, ще издънят вратата с ритници.
Палецът ми кърви.
ПЕТ
Върнах се на острова в четвъртък, малко след пладне, три дни след като бях заминал. Полицейската лента я бяха свалили от номер 2 и на пътеката между стаите стоеше количката на чистачката. Комбито липсваше, моторът на хлапето все още стърчеше пред стаята му. Няколко чайки се разхождаха наперено из паркинга с горделив вид, заявяващ, че имат пълното право да се намират там, и ми заприличаха на духовници.
Никой не излезе от вратата на Роки и Тифани.
Имах чувството, че стомахът ми е пълен с нещо тежко и лепкаво, от което ми запари на гърба, и мислите ми препуснаха. Прекосих паркинга и когато отворих вратата на рецепцията, чух трогателна песен. Анимационни животни пееха от телевизора в ъгъла, докато шиеха рокля, а птиченца увиваха панделки около една принцеса. Там бяха Нони, Дера и Нанси, а Тифани седеше на пода, ядеше зърнена закуска в купа и се кикотеше.
Жените вдигнаха очи към мен.
— Здрасти — каза Нанси недружелюбно.
— Здравейте — поздрави Дера, а сестра й кимна.
Не се обърнаха отново към телевизора, просто ме гледаха. Тифани ме видя, махна ми с ръчичка и продължи да гледа анимационното филмче. Дрехите й изглеждаха нови — беше с ослепително бял анцуг.
— Това сме го гледали десет пъти — каза Дера. Сестрите се разхихикаха, но смехът им прозвуча изкуствено и остави усещането за гаф. Сигурно видът ми не е бил кой знае колко добър — зачервени очи, нездрав цвят на кожата.
— Къде е Роки? — попитах Нанси.
Сестрите отново се загледаха в телевизора. Очите на Нанси се присвиха и се забиха в мен като остриета.
— Тя каза, че е на работа. Не се навърта много-много последните два дни. Мислех, че знаете.
Застанах до гишето и поклатих глава.
— Гостувах на стари приятели. Намерила си е работа ли?
Тя се извърна и не отговори веднага.
— Мисля, че имаше някакви съмнения дали ще се върнете.
— Щях, разбира се. Платил съм за повече дни. Как е малката?
— Кукличка — каза Дера.
— Тя е съкровище — додаде Нанси. — Истинска сладуранка. И заслужава повече от това.
— Съгласен съм — казах.
Нанси понечи да каже още нещо, но се възпря и двамата загледахме как Тифани си бърше устата, изправя се сънено, довлачва се в скута на Нони и се прозява. Нанси стана от дивана, заобиколи гишето и ме повика с тих, остър тон:
— Елате.
Излязох с нея навън и застанахме в сянката на навеса. Погледнах към стаята на Трей — зад квадратите от смачкан станиол завесите бяха дръпнати.
Нанси стисна челюсти и огледа подробно лицето ми, сякаш можеше да съм я обрал.
— Само да кажа — започна тя. — Какви ги върши това момиче? Никакви такива работи не ща тук. Не ми трябват. Няма да го търпя.
— Не разбирам.
— Вкара мъж в стаята си. В нощта, когато заминахте. Добре де. Не е кой знае какво. Нейна си работа. — Тя поглади вътрешната страна на лакътя си с нокти. — Обаче вчера Ланс идва при мен да ми се извинява. Казва, че му предложила добра цена. Извинявал се, защото ме обичал и не че искал, ама му бил слаб ангелът. Такива глупости. — Устните й бяха станали безкръвна цепка, тя ме гледаше изпитателно в очите.