Отворих шофьорската врата. Мъжът вътре се опита да потегли. Още виждам лицето му: зейнала уста, широко отворени очи. Някак забих ножа в него, издърпах го за ризата и го изхвърлих от колата.
Намериха ме на няма и миля нататък, врязан в стената на една счетоводна кантора, с кормило, забито в гърдите.
Дойдох на себе си под бледо, стерилно болнично осветление непоносимо жаден и когато се опитах да отворя уста, в мен се разби такава болка, че едва не изгубих съзнание. Пред вратата на пост стояха двама полицаи. На лявото си око имах марлена превръзка; по-късно разбрах, че съм го загубил. Линията на косата ми беше нащърбена, веждите отпрани, настръхнали и закърпени с груби шевове, носът ми — размазан и сплескан като маргарин.
Никой нищо не искаше да ми каже. Две ченгета застанаха до мен, докато някой от районната прокуратура ми четеше обвиненията, но още не можех да говоря, нито да напиша нещо с обезобразената си ръка. Езикът ми беше надебелял и изсъхнал като шкурка, а шевовете по него дращеха по небцето ми. Усещах болтовете в черепа си и без да ги пипам.
Мъжът, когото бях наръгал, оживял. Прокурорът не каза нищо за трупа на Роки, нито за Джей Майрес. Никой не спомена Стан Птитко.
Две седмици по-късно полицаи от нюорлианското управление ме отведоха от болницата в лазарета на градския затвор. Разказах на обществения защитник моята версия на случилото се — за Стан Птитко, Анджело Медейрас и Франк Сенкевич; и за Роки. От край до край. Човекът каза, че трябва да дам показания по съответния ред, но ще изчакат, когато не съм на толкова много упойки, болкоуспокоителни и т. н., защото защитата можела да го използва в съда. Имаше и някаква игра с федералните — местните сякаш искаха да ме държат далече от тях. Един помощник-районен прокурор каза, че щели да ми спрат лекарствата за два дни и да ми вземат пълни показания.
Без хапчетата се чувствах ужасно, връхлитаха ме пулсиращи главоболия. Дойде да ме посети още един юрист. Полицаите сигурно го взеха за адвоката ми. Заведоха ме в помещението за свиждане с форма на мотриса и с плот, разполовен от мрежестата желязна ограда, която разсичаше на две стаята. Институционни зелени стени, онзи упоителен метален мирис на отчаяние. Седнах и през мрежата видях насреща си мъж в костюм.
Главата му изглеждаше розова и мека като гума на молив, имаше обръч от къса тъмна коса около ушите, дебели червени устни, носеше очила — всичко по него бе затъпено и заоблено. Кръгъл нос, кръгла двойна брадичка и уши като буци. Костюмът го правеше да изглежда по-слаб, както и очилата с дебели рамки. Той остави една чанта от своята страна на плота и я отвори, но не се виждаше какво има вътре.
Сетих се, че ми е познат — беше човек, който познава Стан.
— Господин Кейди — каза той. — Обръщам се към вас като външен съветник на безименна страна, която е убедена, че има косвена връзка с вашите неотдавнашни престъпления. Разбирам, че на този етап вашата позиция е силно ограничена и въз основа на това разбиране ще се опитам да ви обясня причините да се срещна с вас.
Разтегателна златна верижка за часовник се бе сгушила сред гъстите косми на китката му. Лъскавата повърхност на ноктите му премина по няколко документа и той затвори куфарчето. Смазваща, светеща в бяло болка идеше насреща ми като товарен влак.
— Моят ангажимент с вашия случай се изразява в това да определя като представител на своя клиент дали възнамерявате — в рамките на защитата си — да се опитате да прехвърлите върху друго лице вината за вашите престъпления. С цел да намалите наказателните последствия от своите действия.
Можех само да вирна глава насреща му. Мъркаше превзето и с показно старание — с южняшкия акцент на стария свят, заоблен като всичките му черти.
— С други думи казано, възнамерявате ли да си улесните живота, като посочите с пръст някого другиго?
Кимнах: потвърждавам. Винтовете в главата ми заораха надълбоко. На вратата стоеше заместник- шерифът — извърнат настрана, ала бдителен.
Адвокатът бутна очилата на носа си.
— Ето какво съм дошъл да установя, тъй че на клиента ми да се предостави възможност да изгради ефективна защита. Сега… Естествено, тази защита ще включва няколко свидетели, които ще бъдат подложени на кръстосан разпит, за да се потвърди или оспори вашата версия на събитията.
Гледах го и костиците около очите ми пулсираха; съсредоточих се върху разделящата ни метална решетка — там, където боята се беше напукала, отлюспила и металът ръждясал.