Във всеки случай най-важното е да запази спокойствие и да играе ролята на послушен предмет при изследванията, за да може да се върне у дома си без големи неприятности. Ако успее да направи това с чест, още по-добре.
Дори не забеляза, кога заспа. Събуди се, ужасен от звука на нечий глас.
— Да?
— Вече е време — информира го компютърът. — Моля Ви да минете от стаята за почивка в залата за тестове.
Кели седна, оглеждайки се. Единствените врати в тази стая бяха тези, през които влезе, следователно залата за тестове се намира зад другите врати в стаята с ниша.
— Откъде е партньорът ми? — запита, насочвайки се към изхода. — Случайни хора ли вземате от Земята?
— Обикновено насочваме трансфера към местата, където се концентрират термоядрени източници и такива на разпадане, ако съществуват — отговори Слейч. — Но грешиш. Противникът ти няма да бъде човек.
Кели остана на вратата като парализиран. Следващият шок.
— Разбирам. Във всеки случай ти благодаря за предупреждението. Х-м… какъв е той?
— Олит. Неговият вид е на по-високо ниво на развитие, отколкото вашия. Олитите са образували могъща държава на осем планети в седем звездни системи. Изследваме ги подробно, макар че техният свят се намира на разстояние 30 светлинни години от института.
Кели с усилие обърна главата си към другата врата.
— Следва ли от това, че сме съседи? Не ми каза колко далеч оттук е Земята.
— На около 48 светлинни години оттук и на 36 от олитите. Относително близо.
Вратата насреща се отвори, когато Кели приближи. Концентрира се и мина през нея.
Залата за игри беше малка и доста тъмна, единствените светлинни източници бяха осветените в червено панели. Средата на стаята беше заета от маса с голям, сложен планшет за игра. Освен това там имаше само две кресла. Пред вратата насреща стоеше чужденецът.
Този път Кели беше подготвен за шока и приближавайки се към масата, преди всичко изпитваше любопитство. Олитът беше с половин глава по-нисък от него, а слабото му тяло беше покрито с нещо, което напомняше големи, бели люспи. Двата крака и двете му ръце бяха с нокти вместо пръсти. Продълговатата му муцуна беше с много зъби, поставените му дълбоко черни очи се прикриваха от провиснали вежди. Представете си бял, безопашат алигатор, облечен в широк кожен чувал, барета и широк колан…
Пред масата застанаха едва ли не едновременно. Отблизо планшетът изглеждаше по-малък и от чужденеца го отделяха две дължини на ръката. Кели внимателно повдигна разтворената си длан, надявайки се, че този жест ще бъде правилно разбран.
— Здравей. Аз съм Кели Маклейн, човек.
Чужденецът нито се отдръпна, нито се хвърли към гърлото му. Протегна ръцете пред себе си, кръстосвайки китките и Кели забеляза, че може да прибира ноктите си като котка. Съществото размърда устните си, издавайки чудни звуци. Няколко секунди по-късно невидим високоговорител съобщи превода.
— Поздравявам те. Аз съм Тлаймаси от олитите.
— Седнете, моля — обади се Слейч. — Можете да започнете, след като установите принципите на играта.
Кели широко отвори очи.
— Как така?
— Играта няма установени правила. Преди да започнете, трябва сами да решите каква ще бъде целта и начина на игра.
Тлаймаси се обади отново:
— За какво се касае?
— Желаем да изследваме взаимодействието между олит и човек — отговори Слейч. — сигурно другите представители на твоя вид са разказвали за този експеримент.
Кели смръщи вежди.
— Вземали ли сте участие някога в нещо подобно?
— В продължение на последните шестнадесет години повече от 128 представителя от моята раса са попадали тук — информира го олитът.
Кели съжаляваше, че не можа да отгатне какво означава изражението на лицето на чужденеца. Гласът на компютъра звучеше безлично, но самите думи криеха в себе си възмущение.
— Някои говореха за тази игра без правила. Но въпросът ми се отнасяше до залога.
— Аха. Както обикновено: победителят може да се върне у дома си.
Сърцето на Кели усили ударите си.
— Момент. А откъде се е взело това правило?
— Общите правила се установяват от нас — отговори Слейч.
— Да, но… А какво ще стане с този, който загуби?
— Остава, за да играе с друг противник.
— А ако откаже да участва в играта?
— Това е равностойно на загуба.
Кели потръпна, но нищо не можеше да направи. „С достойнство“ — помисли си той хладнокръвно и пристъпи към разглеждането на планшета.
Изглеждаше, че може да бъде използван най-малко за няколко десетки различаващи се помежду си игри. Беше квадратен, с два реда петцветни квадрати около периметъра. Във вътрешността беше разположена шахматна таблица с концентрични окръжности и раздалечаващи се като лъч линии върху нея. От едната страна на планшета лежеше купчина прозрачни шайби и поставки за тях, от другата страна имаше пионки с различни размери, форми и цветове, а също така карти, многостранни зарчета и някакъв прибор с малък екран.